Читать «Кукловодът» онлайн - страница 210

Най-сетне каза:

— Чу ли какво стана с Милтън Мартин?

— Не, в моето спално в Лагер 18 нямаше сателитна чиния — отвърнах, като поднесох още едно парче пържола към устата си. — В съседното имаше, но там бяха настанени едни много неприятни типове, които не ни пускаха да гледаме.

— Седмица след като пристигнахме с Катрина, Мартин скочи от трийсетия етаж на една сграда в Манхатън.

— Скочи, а?

— На покрива имаше бележка, в която пишеше, че е нещастен и разочарован в професионален план. Разбира се, беше фалшива. Виктор се застраховаше. Мартин вече беше изпълнил целта си, да? Нямаше полза от него за Русия… беше време да се елиминира източникът на възможни неудобства.

— Ей, много съжалявам да го чуя — казах, като се чудех дали Юриченко и ЦРУ не бяха сключили някаква сделка, за да попречат на Мартин да се превърне в сензация. — Надявам се, че бетонът отдолу е бил от най-твърдия.

Към единайсет вечерта и трите ми чинии бяха празни и бях приключил с десерта. Освен това щедро бях помогнал на Имелда и Катрина с техния десерт, а третата бутилка шампанско също беше празна. Бях пиян, прегръщах и целувах и двете и говорех всякакви глупости, а храната вреше в стомаха ми.

Един от агентите вежливо подаде глава в сепарето и ни напомни, че е време Алекси и Катрина да тръгват, за да не изпуснат късния си полет. Пак се прегърнахме и целунахме, защото знаехме, че повече няма да се видим.

Имелда ме откара обратно в апартамента ми. Някой очевидно беше платил наема, тока и телефона, защото всичко си работеше. Имелда, разбира се. Тя не пропуска нищо. Разбира се, на сутринта на бюрото ми щеше да има подробна сметка за точната сума, която й дължа. С лихва, естествено, защото — както казах — тя не пропуска нищо.

Спах до десет, когато някой почука на вратата. Отворих по долнище на пижамата.

Беше Мери, със страхотната си усмивка.

— Добре дошъл, клечо.

— Ъъъ… благодаря.

Тя влезе, без да пита. Изглеждаше по-добре от всякога — забелязах, че раздялата с Бил й се отразяваше добре. Бузите й бяха поруменели и пак беше облечена с къса пола и тясна блуза, която да показва какви страхотни гърди и крака си има по рождение. Очите й пробягаха из апартамента ми, който беше толкова малък, че сигурно щеше да се побере в банята за прислугата в къщата на Хоумър.

— Хубаво местенце — каза.

— Глупости — отвърнах. — Миша дупка. Посещението ти лично ли е или професионално?

— По малко от двете — каза тя, облегна се на стената и ме изгледа с блестящите си сини очи. — Кофти ли беше там?

— Доста кофти. Да кажем само, че се съмнявам в Русия да има много рецидивисти. Шансовете да оцелееш при първия престой в затвора не са високи.

— Съжалявам — каза тя и наистина изглеждаше така, все едно съжалява. — Когато не се върна със самолета, направо се побърках. Нищо не можех да направя, Шон.

— Вината не е твоя. Не ти се сърдя.

— Опитахме се да прекратим операцията.