Читать «Кукловодът» онлайн - страница 212

— Ами Виктор и неговият план? Това не те ли притеснява?

— Шон, изпускаш най-очевидните неща, въпреки че си толкова умен. Погледни го от практическата страна. Той свали комунистите. Въведе демокрацията. Мислиш ли, че с руснаците щяхме да разговаряме по този начин, ако старата система още беше на мястото си? Той направи света много по-безопасно и добро място. Няма да се оплакваме как точно го е направил. Това е минала история. Бъдещето е по-важно.

Изгледах я твърдо и продължително. Тя отвърна на погледа ми. И бавно, неохотно, дори болезнено ми просветна. Не исках да го призная, но беше вярно. Ако го погледнеш от практична гледна точка, тя беше права. Мотивът и средствата му бяха жалки, но в общата схема на нещата това нямаше значение.

Мери пак се обърна и взе една книга от полицата. Отвори я по средата и се престори, че гледа какво пише.

— Работата е там, Шон, че успяхме да те върнем и очакваме да спазиш твоята част от уговорката. Всички са доволни, не преобръщай колата.

— Ами, все още има един проблем.

— Какъв?

— Петте месеца, през които ме оставихте да гния в руски затвор в Сибир. Имелда ви е казала да ме измъкнете оттам само седмица, след като изчезнах. Защо не го направихте?

Тя не откъсна поглед от книгата.

— А, това ли. Не обвинявай ЦРУ. Нито пък сержант Пепърфийлд. Повярвай ми, надявам се никога повече да си нямаме работа с тази жена.

Тя вдигна очи и най-сетне срещна моите.

— Сърди се на себе си. Ти не ни остави друг избор.

— Как така? — попитах искрено ядосан.

— Шон, трябваше да разчистим всичко. Преговорите с Голдън и Бил и излизането на официалната версия наяве отнеха време. Преценихме шансовете си и твоя инат и решихме, че е най-добре да останеш там, докато се погрижим за всичко.

— Чак толкова хладнокръвно ли разсъждавахте?

Тя не ми обърна внимание.

— Трябваше да сме сигурни, че когато се върнеш, няма да се качиш на бял кон и да направиш сума поразии. Ако в този момент излезеш и свикаш една пресконференция, просто няма да се получи. Труповете са заровени, Алекси и Катрина са изчезнали и ние притежаваме единствените копия от касетите. Не се ядосвай, Шон, просто го приеми. Забрави за тази история.

Очевидно това беше истинската цел на посещението й. Шефовете й я бяха изпратили, за да се увери, че ще съдействам. Все още я използваха, за да използват мен. Издържах още няколко секунди, като се преструвах на ударен, за да я залъжа. Интуицията й по отношение на мен винаги е била безупречна. Тя затвори книгата, остави я обратно на полицата и най-сетне се обърна да ме погледне.

— Много си мислех за нас. Няма да стане, нали?

— Не, предполагам, че не — признах. — Но искам да те питам нещо.

— Какво?

— Защо изобщо се омъжи за това копеле? Защо ме заряза?