Читать «Кукловодът» онлайн - страница 209

— Объркват се от концепцията за приятелство. Хич не я разбират, повярвай ми.

Горчивина ли беше това в гласа ми или какво?

— Държат се с нас като с малки деца — продължи Катрина. — От месеци живеем в служебни апартаменти на ЦРУ, докато снемат показанията на Алекси.

— Обзалагам се, че сте си изкарали страхотно.

— Да, бе, страхотно — каза тя и отметна един кичур от челото си, за да ме огледа от глава до пети. — Но очевидно сме били при по-добри условия от теб. Изглеждаш ужасно. Защо не излезе след нас от онази закусвалня? Чакахме, докато Джаклър не се разбесня, че нямаме повече време.

За малко си помислих да й подхвърля истината. „Ей, спомняш ли си, когато онази жена даде сигнал да прекратим операцията, а ти я разкара? Както разкара и мен, когато ти напомних? Ами, познай. Резултатът от това са последните пет месеца от живота ми.“

Нищо подобно не изрекох. Нямах и намерение. Честно казано, бях прекарал пет месеца в идиотска завист към Алекси. Знам, че звучи глупаво, но аз трябваше да съм с Катрина, защото тя вярваше на мъжа до себе си и беше готова да рискува живота си за него. Аз, от друга страна, бях влюбен в подла интригантка, която предпочете един пълен задник пред мен и все още имаше нахалството да се опитва да ме върне в играта, за да ме използва като примамка.

Така че ето какво казах:

— Ами на съседната маса имаше едно много симпатично момиче и тя… не, по-добре да не ви разказвам.

Катрина ме изгледа така, сякаш бях полудял. Усмихнах им се.

— Е, вие двамата ще се жените ли, или ще направите някоя друга глупост?

Алекси гордо се ухили.

— Предложих на Катрина преди два месеца.

— И тя ти отказа, нали? Каза, че е влюбена до уши в един елегантен, невероятно красив военен адвокат и никога не би се задоволила с нещо по-малко?

Алекси очевидно имаше още доста работа, докато започне да разбира американския сарказъм.

— Ами не, Шон, не каза това.

Катрина го хвана за ръката и ме стрелна с убийствен поглед.

— Той се шегува, Алекси. За бога, не копирай чувството му за хумор.

— А, разбирам — каза той и се опита да се засмее вежливо.

— Определихте ли датата? — попитах.

— Трябва да изчакаме, докато се преместим и заживеем с новите самоличности.

— Ами, много се радвам за вас. Наистина.

Така си беше. В истинския живот няма хепиенд като в приказките и филмите. Освен това изпитвах известно мрачно задоволство, че съм бил като Купидон, който им е дал възможност да се обичат — просто досега не знаех през какви гадости се налага да мине един Купидон, за да свърже младите хора.

Когато сервитьорът се появи, си поръчах пържола, ребърца и омар, с три-четири гарнитури и четири десерта, и направо се освиних. ЦРУ плащаше тази вечеря. Исках дълго да я помнят.

Докато тъпчех храна в устата си, разказах на Алекси и Катрина всичко за Виктор и тайната му организация, а Алекси каза, че с ЦРУ вече са достигнали до същите изводи. Когато успял да избяга, те събрали две и две и всичко си отишло по местата. Опитах се да добавя някои подробности, за които не се бяха досетили, и той изглеждаше изненадан, но сигурно просто се преструваше. С неговия мозък най-вероятно се досещаше и за други неща, извършени от Виктор, за които дори аз не знаех.