Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 64

Албигойците с маските пристъпваха в светлия кръг около масата, вземаха залъци хляб и отново се оттегляха в полумрака.

Аймерик каза:

— Пред вас са трима пратеници от Търнов. Братя българи, простете ни, че ви посрещаме с покрити лица. Но от две седмици в нашия град са дошли хора на Инквизицията.

Аз казах:

— Братя, отиваме при обсадените Съвършени в Тулуза. Имаме нужда от помощ.

От тъмнината дойде глас:

— Гълъбите долетяха.

И настана мълчание. Тези хора се страхуваха да не бъдат разпознати дори по гласовете. Усещах, че насреяща си нямам опитни заговорници, свикнали да носят маски, а хора, принудени да се крият.

Тогава напред излезе висок човек, влезе в кръга светлина и смъкна маската си. Повдигна чело, сякаш чак сега можеше дълбоко да си поеме дъх и да диша свободно. Човекът изглеждаше старец с изпитото мършаво лице и белите коси, а движенията и гласът му издаваха младостта му. Той беше син на едно време, когато слабата плът отстъпваше на терзанията и страданията и остаряваше, но духът не се пречупваше. Той каза:

— Аз съм съдията Бертран. Срамно е за домакините да посрещат гостите с покрито лице. Папата иска да ни накара да повярваме, че човек за човека е вълк. Нека покажем, че сме хора.

Той дойде и застана до каменния зид с открито лице. Излезе втори човек и също свали маската си. Беше старец с лице на книжник, не на воин. Той каза:

— Наричат ме Фолкет. Инквизиторът се качи преди петнайсет дни на църковния амвон и даде срок един месец на всички еретици да се предадат доброволно. През този месец инквизиторът приема всички свидетели и всеки може да отиде при него и да каже: „Този и този е еретик.“ Имотът на наклеветения се разделя на три и едната трета взема доносникът. Така папата развърза ръцете на доноса и клеветата. Никой не е уверен, че няма да бъде издаден или наклеветен. Да, папата се мъчи да ни унищожи с недоверие, подозрение и предателство. Вярвам ви, мои братя, и откривам лицето си.

Той дойде и застана до каменния зид. Пред масата дойде трети човек. И каза:

— Наричат ме Гийом. Ние сме извън всички закони — да убиеш еретик не означава да убиеш човек. Папата заповяда еретиците да се горят живи пред зрители. Който окаже помощ на еретик, се лишава от живот, чест и наследство. Нима ние не сме хора?

И той застана до стената, смъкна маската си и я стъпка. И каза:

— Аз свидетелствам против папата. Той разреши костите на еретиците да бъдат изкопавани от гробовете им ида бъдат хвърляни на бунището. Ние нямаме мир дори в земята. Нека той няма мир на небето.

В светлината пристъпи жена. И тя свали маската си. Говореше с дълбок, развълнуван глас:

— Аз съм Адалгиза. Папата иска да убие душата на Прованс. Той иска да превърне веселата ни страна в манастир. Над Прованс тегне мрак и скука. Монасите мълчат или проклинат.

Тя отиде до стената, а на нейно място застана мъж, който свали маската си. Това беше войник с изрязано лице и орлов поглед. Над скупчените хора мина шепот като въздишка. Човекът каза: