Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 61

Влад каза:

— Трябва да бягаме. Тогава им разкрих тайната на книгата — как я бях скрил в рогатината и бях оставил сандъчето като примамка. Влад каза:

— И ти ни остави бавно да умираме…

Казах му:

— Така трябваше. Ясен каза:

— Така е трябвало. Доминиканеца ще получи сандъчето и ще ви остави на мира.

Каза „ще ви остави“, не каза „ще ни остави“. Сърцето ми се сви. Ясен каза:

— Трябва да се разделим. Сандъчето ще тръгне с мене на една страна — за да примамя Доминиканеца. Той знае, че аз взех сандъчето. Свещената книга ще тръгне с вас по своя път.

Разбрах го веднага. Но Лада и Влад не го разбраха. Взираха се тревожно в лицето му, обичаха го, мислеха, че е трескав. Той търпеливо им обясни:

— Свещената книга не бива да остава край сандъчето. Доминиканеца разбра, че Боян се е побратимил с богомили, и ще го убие, както ще убие и нас. Ако оставим ей така сандъчето с лъже-Свещената книга, да я намери, Доминиканеца никога няма да повярва, че сме я изоставили. Той трябва да тича след нея, да се бори за нея и да тържествува, когато я намери.

Сърцето ме болеше толкова силно, че се превих напред. Влад и Лада скочиха като един човек, ослепени от прозрението, че Ясен ще се жертва за книгата.

Влад извика:

— Не!

Лада извика:

— Не!

Аз мълчах коленичил, превит на две. Огънят гаснеше. Лада падна на колене пред мене. Молеше ме:

— Ти можеш да го спасиш. Ти си силен.

От какво да го спася? От разкаянието, от разрухата, от спомените? Нима тя ме мислеше за Бог? Влад каза:

— Не му позволявай.

Ясен каза:

— Бояне, покажи ми истинската Свещена книга.

Бавно освободих книгата. Леко изтръсках рогатината, свитъкът се измъкна като змия и легна до огъня върху блестящите мидени черупки. Опасана бе с ремък, сивееха оловни печати. Ясен гледаше книгата. После посочи към морето.

Навътре влизаше тесен скалист ръб, само крачка широк, който свършваше с висока скала. Скалата не се виждаше в мрака, присъствието й се отгатваше, защото гасеше звездите. Ясен каза:

— Ще се кача на скалата. Когато Доминиканеца ме стигне, ще му кажа, че ако се опита да вземе книгата, ще скоча с нея в бездната. Ще скрия грижливо сандъчето на скалата, но той ще го намери.

И добави:

— А вие — вие ще бягате със Свещената книга.

Не бягахме. Заобиколихме широк залив и стигнахме нос, от който се виждаше скалата с Ясен. Там спряхме. Дори Боян от Земен не можеше да продължи пътя си, макар рогатината да тежеше в ръката ми. Легнахме на скалите и гледахме към Ясен над вълните, през залива. Разсъмна. Виждахме го изправен на скалата. Чакахме цял ден, квасехме устните си със солена вода.

Видяхме как дойде Доминиканеца чак когато слънцето слизаше над морето. С него имаше само четирима кумани. Видяхме, че спряха под скалата. Дори да улучеха Ясен със стрела, той щеше да падне с книгата в морето.