Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 87

Могилите, които виждаха, били кладенци, изкопани за достъп до тунелите, за да не се задръстват от наноси и камъни. Поведе го през нажежения пясък към един от тези кладенци. Жосеран надзърна през построената с глинени тухли стена, хвърли камъче, чу плясъка, когато то падна в ромолящия поток отдолу.

— Карезите — каза му Хутлун — са построени от татарите.

Жосеран си спомни напоителните системи, които беше видял близо до Самарканд и Мерв, и се почуди дали пък всъщност не са построени от персийците. Трудно беше да си представи чергарски племена да прозрат нуждата от напояване на насаждения. Но си замълча. Тези татари вярваха, че преди тях на света не е имало нищо.

Върнаха се при кервана си и поеха яздешком по дългите улици на Гаочанг. Цветя, надраснали зидовете от глинени тухли, се надвесваха над тях; забулени жени ги наблюдаваха иззад затъмнените прозорци. Мъжете с орлови носове много напомняха по външен вид арабите от Земите отвъд. Всичко беше странно, но и много познато.

Минаха през двойните врати на западната порта покрай манастир с изрисувани ниши над вратите, в които статуите на Боркан им се усмихваха отвисоко. Огромна градина заобикаляше палата на управителя.

— Тази вечер ще приемем гостоприемството на даругачи — каза Хутлун и додаде: — Мисля, че много ще ти хареса в Гаочанг.

— И защо?

— Ще видиш, християнино. Ще видиш.

52

Мъжът стоеше със сведена глава до кошарите на камилите, потънал в разговор с Хутлун. Едноокия и неколцина от татарите ги наобикаляха, ухилени като идиоти. Жосеран тръгна към тях, Уилям вървеше по петите му.

— Искала си да ме видиш? — обърна се той към Хутлун.

— Този мъж желае да говори с теб.

— За какво?

— Мисли, че понеже си се отправил на път, за да посетиш хана на хановете, сигурно си богат мъж.

— Пари ли иска?

— Покани те да прекараш нощта в къщата му.

— Тук сме настанени достатъчно удобно.

— Той няма точно това предвид. Кани те да се настаниш в къщата му с всичко, което това означава. Той ще се премести и ти можеш да си господар на дома му през нощта. Каза, че има съпруга и две красиви дъщери и те са твои, да правиш с тях каквото пожелаеш. — Лицето й беше безизразно, нищо в очите й не му подсказваше какво мисли. — За тази услуга, естествено, очаква отплата.

Жосеран се взираше ту в нея, ту в мъжа.

— Какво има, християнино? Никога ли не си се събирал с жена, само с ръката си ли действаш? — попита го Едноокия.

Татарите гръмогласно се разсмяха.

— Това прилично ли е?

— Тук смятат това за чест — отговори Хутлун. — Да се окаже такова гостоприемство, носи благословия от техните богове.

— Какво става? — извика Уилям, извън кожата си от яд, че не може да разбере и дума от разговора.

— Ами предложиха ми… жена… за през нощта.

— Проститутка ли? — викна Уилям.

— Не, не е проститутка. Съпругата на този мъж.