Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 39

— Така — прогърмя гласът на Кайду. — Така значи изглеждали варварите.

Жосеран запази мълчание.

— Кой от вас говори езика на хората?

Жосеран вдигна поглед.

— Аз, господарю.

— Казаха ми, че искате да говорите с хана на хановете в Каракорум.

— Такова беше желанието на господаря Хулегу, когото имах честта да срещна в Алепо. Нося му послание за приятелство от моя господар в Акра, който е в Земите отвъд, далеч на запад от тук.

— Ханът на хановете умря — осведоми ги Кайду. — Ще бъде избран нов хаган. Той със сигурност ще приеме вашата почит, когато му дойде времето.

Жосеран замръзна. Главатарят им е мъртъв ли? Почуди се защо никой не се е сетил да им го съобщи по-рано. Дали ще има спорове около унаследяването на трона, както често се случваше в Европа? Техният собствен Йерусалим от години беше във война за короната. Ако се отложеше изборът на наследник, това означаваше ли, че трябва да се върнат в Акра? Или ще ги карат да чакат с месеци, дори години в тези самотни планини, докато спорът не се уреди? Помисли си за Жерар и Юсуф, които гниеха в Алепо.

Обзе го тревога, че всички ще се превърнат в старци, преди да му се види краят.

— За мен ли донесохте тези дарове? — попита го Кайду.

— Даровете са за великия хан в Каракорум. Пътуването беше дълго и носим много малко.

Изглежда, отговорът му не се понрави на Кайду.

— Какво казва той? — попита Уилям.

— Иска да знае имаме ли дарове за него — отговори Жосеран.

— Ама ние имаме дар за него. Дарът на нашата религия.

— Не мисля, че очаква точно такова съкровище. Според мен би приел нещо, за което може да се пазари на тържището.

Кайду посочи Уилям.

— Кой е спътникът ти?

— Той е жрец.

— Християнин?

— Да, господарю.

— Владее ли магии?

— Опасявам се, че не.

Освен ако човек не нарича магия способността да превръща всеки сговорчив и разсъдлив човек в кисел луд за няколко часа, помисли си Жосеран.

— Че каква полза от него тогава?

Каква наистина!

— Той носи послание за вашия хан на хановете от нашия папа, който управлява нашия християнски свят.

— Папа — повтори странната и тромава дума Кайду няколко пъти. — И той ли иска да види нашия хан на хановете?

— Иска, господарю. Дали дворецът на Великия хан се намира на много дни езда от тук?

Наоколо се разнесе смях. Кайду накара събралите се да замълчат с вдигната ръка.

— За да се стигне до Каракорум, първо трябва да прекосите Покрива на света. Но сега още е зима и проходите са затворени. Налага се да почакате тук, докато снегът се стопи. Може би до идната луна.

— Какво е Покривът на света?

— Това е, което е. Най-високите планини на земята, които са проходими само през лятото.

— Сега какво казва? — попита Уилям.

— Че все още не можем да прекосим планините. Може би ще се наложи да останем тук до пролетта.

— До идната пролет ли? Но докато се върна, може да имаме и нов папа!

Не, помисли си Жосеран, докато се върнем, самият Христос може да се е явил за второ пришествие.