Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 38

Хората се насъбраха да ги зяпат, когато влязоха в стана. Имаха очи с форма на бадем и обжарени от вятъра лица, мъжете носеха кожени шапки и тежки кафяви кожуси, косите на жените бяха увити от двете страни на главите им като овнешки рога. Децата бяха с обръснати глави и дълги кичури на челото.

Спряха пред шатрата, в която ханът приемаше пратеници. На входа студеният високопланински вятър вееше знаме, направено от опашката на як. Тя беше достатъчно дълга и широка, за да побере към десет хиляди души; направена беше изцяло от коприна, а отвън покрита със съшити леопардови кожи, боядисани в червено, бяло и черно. Крепяха я яки лакирани стълбове.

— Внимавай, Варварино — предупреди го Хутлун, когато слязоха от конете. — Ти и твоят спътник не бива да стъпвате върху прага на ханската юрта. Това ще донесе лош късмет на клана. Стъпите ли, ще се наложи да ви убият, при това бавно.

— Бих се поколебал да им навлека подобни несгоди — отвърна Жосеран и предаде предупреждението на Уилям. Какво суеверие, впечатли се Жосеран. Хвърлили бяха в ужас и потрес половината познат свят, а все още живееха в страх от сенките си.

Влязоха след Хутлун.

Огромната шатра беше застлана с хермелинови и самурени кожи и миришеше на дим. Благословена топлина изпълваше вътрешността. Когато очите му привикнаха с полумрака, Жосеран различи две редици татари, мъжете от едната страна, жените от другата, а в далечния край на огромната юрта строга и сивееща фигура, подпряна върху постеля от мечи и лисичи кожи.

Два огъня от шипкови и пелинови корени горяха в средата.

— Трябва да застанете между огньовете, Варварино — предупреди го Хутлун. — Пламъците ще ви прочистят от злите намерения.

Като допълнителна предпазна мярка срещу злите намерения, стражите на Кайду ги претърсиха щателно за ножове и Жосеран беше принуден да предаде дамаския си меч. Едва тогава им позволиха да се приближат към трона на хана.

Жосеран забеляза малък олтар от едната страна, където под образа на мъж, изработен от плъст, в малки сребърни купи горяха благовония.

— Трябва да се поклоните — прошепна тя. — Това е олтар на Чингис хан, дядото на Кайду.

Жосеран се обърна към Уилям.

— Трябва да се поклоним пред техния бог — прошепна той.

— Няма да се кланям на идоли.

— Дай цезаревото цезарю.

— Това е поругаване!

— Направи го — изсъска Жосеран — или ще умрем начаса. Какво ще прави папата без своя пресвят пратеник?

Усещаше как хиляда погледа са впити в него.

За облекчение на Жосеран Уилям се подчини, оценил мъдростта на своята отстъпчивост. Коленичи намръщен пред олтара, Жосеран направи същото. След това се приближиха към трона на Кайду и превиха коляно отново, три пъти, както направи Хутлун.

Кайду, ханът на високите степи, мълчаливо ги оглеждаше. Наметката му от сребриста кожа се сливаше по цвят с побелялата му брада. Носеше златен, заоблен шлем над кожената си шапка. Очите му бяха златисти, като на ястреб.

От дясната му страна стояха хората, за които Жосеран прие, че са главните му придворни и вероятно негови синове. Имаше соколджия и жрец с див поглед; от лявата му страна бяха жените от домакинството, косите им бяха оформени в същия полумесец, който беше забелязал на влизане в стана, но по краищата на плитките на тези жени имаше сребърни украшения.