Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 22

— Както знаеш, Светият отец беше изключително огорчен от новините за враждата между венецианци и генуезци, защото според него, както и според теб, нашите войнствени действия трябва да бъдат насочени към неверниците, а не един към друг. Колкото до онези невинни, както ги наричаш ти… убиваш овце и прасета, без да си слагаш грях. Да убиеш един сарацин, не е по-голямо петно за душата.

— Овце и прасета ли? — Жерар се размърда неловко и предупредително стрелна с поглед Жосеран.

Само че Жосеран не успя да се въздържи.

— Овцете и прасетата добре ли изглеждат външно? Овцете и прасетата разбират ли от астрономия и движението на звездите? Рецитират ли поезия, съчиняват ли своя музика и архитектура овцете и прасетата? Сарацините правят всичко това. Мога да споря с тях по религиозни въпроси, но не мога да повярвам, че са само овце и прасета.

Астрономия и движение на звездите ли? Папата беше определил като богохулство опитите да се надзърне в тайнствата на природата. Това очевидно беше неправомерно нахлуване в светата утроба на Великата майка. При последното си посещение в Париж беше видял как извличат от къщата им семейство евреи и тълпата ги пребива, защото били заловени да превеждат тайно от арабски текстове, в които ставало дума за математика и алхимия.

— Езичниците вярват, че светът е кръгъл, това е незачитане на Божиите закони и законите на Рая — обяви Уилям. — И ти ли вярваш в това?

— Знам само, че макар да нямат вяра, не са животни. — Погледна към Жерар. — Кажи му какво ти се случи.

— Когато бях в Триполи, един кон ме ритна по крака — разказа Жерар. — Кракът се инфектира и загнои. Хирург тамплиер се канеше да отсече крака ми със секира. Един от слугите ми пратил да повикат лекар мохамеданин. Той сложи лапа на крака ми, гнойта проби и скоро се оправих. Разбираш ли, мохамеданин или не, на мен ми е много трудно да мразя този човек.

— Езикът ти е богохулен, тамплиере. Бог те е изцерил. Трябва да благодариш на нашия Господ, а не на езичника.

— Уморих се да говоря със свещеници — обяви Жосеран. Отдалечи се и легна на постеля под дърветата. Жерар го последва.

Уилям остана да седи сам до гаснещия огън. Помоли се на Бог за душата на тамплиера, какъвто беше дългът му, помоли се още Господ да му даде сила за онова, което предстоеше. Моли се дълго в нощта, много след като огънят беше стихнал до жар, защото се страхуваше до смърт от срещата си с Хулегу, а не искаше другите да го разберат.

13

Върволицата им се извиваше през хълмовете, покрай селата с любопитни къщи от кирпич и покриви като на кошери. Начело яздеше Юсуф, Жосеран и Жерар го следваха, товарните коне и каруците се точеха в редица зад тях, а войниците на Боемунд бяха в средата. Уилям вървеше най-отзад, с оклюмала глава и вече изтощен от пътуването.