Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 21

Войниците на Боемунд спяха, с изключение на двамина, които Жосеран беше оставил на пост около стана им. Слугите се бяха присвили под каруците. Юсуф, възрастният арабин водач, беше единствената друга душа, будна в този час, но беше усетил враждебността на Уилям и се държеше настрана, по-далеч от огъня.

Жерар, слаб младеж с оредяла коса и остра брада, се обаждаше рядко и се задоволяваше само равнодушно да разбърква огъня с дълга пръчка.

Уилям не сваляше поглед от Жосеран. При пътуването до Антиохия рицарят си беше направил чалма и я носеше на главата си, покриваше и лицето си, за да го предпази от вятъра и слънцето.

— Приличаш на сарацин — укори го Уилям.

Жосеран го погледна. Устните на монаха бяха напукани, а кожата на лицето му вече се лющеше заради въздействието на безмилостното слънце върху голата кожа.

— А ти приличаш на попарена праскова.

Уилям улови Жерар да се подсмихва.

— Този кръст, който носиш, не спира да привлича вниманието ми.

— Даде ми го един приятел в Акра. Евреин.

— Ти имаш приятели евреи, така ли? — изсъска Уилям. Това потвърждаваше най-лошите му подозрения.

— През изминалите пет години той ме учеше на езика.

— Това, че един евреин е учител, не го прави приятел. От колко време си в Светите земи, тамплиере?

— Пет години.

— Дълго време стоиш отделен от компанията на цивилизованите хора.

— Евреинът, който ми даде този кръст, е един от най-цивилизованите и учени мъже, които съм срещал, свещенико. Той ме научи както на арабски, така й на езика на тюрките, без които тук, в Земите отвъд човек си е като лаещо куче. Освен това как така ще съм далеч от цивилизовани хора, когато вървя по свещената земя, на която е бил роден нашият Господ бог?

Чудесна реч, помисли си Уилям. Защо тогава имаше чувството, че му се подиграват?

— Затова ли си тук, за да си по-близо до Бог?

— Казаха ми, че в Светите земи имат нужда от рицари като мен.

— Именно така е. Светите земи са наш свещен дълг. Грозно петно върху нашата чест и вяра е това, че толкова голяма част от тях продължава да е в ръцете на сарацините. Дълг на всеки добър християнин е да помогне да ги отвоюваме. — Видя изражението по лицето на рицаря и се ядоса. — Не вярваш ли, че е така, тамплиере?

— От пет години съм тук. Ти не си бил и пет дни. Не ми разправяй какъв е дългът ми в Светите земи.

— Ние всички сме тук, за да служим на Христа.

Жосеран впери навъсен поглед в огъня. Най-накрая рече:

— Ако човек може да служи на Христа, като убива мъже и посича жени и деца, тогава двамата с Жерар несъмнено ще сияем ярко в Рая.

Видя как двамата тамплиери отново се спогледаха.

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Уилям.

Жосеран въздъхна и метна вейка в огъня.

— Искам да кажа, че дългът ми в Светите земи е тежък товар за мен, братко Уилям. Дойдох тук с мисълта да изтръгна Светия град от турците. Вместо това видях венецианци да забиват мечовете си в стомасите на генуезците по улиците на самия Акра и видях генуезци да правят същото с венецианци в манастира Свети Сабас. Християни, които избиват братя християни. Как това е в служба на Христос? Видях също и как добри християнски войници изтръгват децата от утробите на майките им с мечовете си, видях да изнасилват жени и да им прерязват гърлата. Тези точно невинни не обитаваха Светите места, ами бяха просто бедуини, които пасяха овцете си по пасищата. Всичко беше сторено в името на Нашия Спасител.