Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 19

Жосеран се почуди на думите му. Дали пък нямаше шпионин зад стените на Акра?

— Аз съм само смирен рицар, господарю — отвърна Жосеран.

— Още не съм срещал тамплиер, когото бих нарекъл смирен — Боемунд се изправи и се приближи към прозореца. Наблюдаваше как едно овчарче се катери след козите си, които подскачаха сред маслинените горички под цитаделата. — И какво разправят за мен в Акра?

Жосеран реши, че той вече знае отговора на своя въпрос, затова му каза и истината:

— Някои разправят, че сте мъдър, други ви наричат предател.

Боемунд остана гърбом към тях.

— Времето ще покаже, че мъдрост, а не предателство насочва действията ми. Това е единствената ни възможност да прогоним неверниците от Светите земи. Ще видите. Двамата с Хулегу ще яздим един до друг, когато влизаме в Йерусалим.

— Ако той влезе като покръстен християнин, папата ще се присъедини към благодарностите — обади се Уилям.

— Какво значение ще има, ако си върнем Светите земи? — попита Боемунд. Когато Уилям не отговори, добави: — Поискахте водач и дванайсет бойци. Така да бъде. Хората ми ще ви съпроводят до Алепо, където можете да се срещнете с принц Хулегу. Сами ще видите, че няма защо да се страхуваме от него.

— Благодарим за услугата, която ни правите — каза Жосеран.

Нямало от какво да се боим, помисли си той. Тогава защо моят принц Боемунд изглежда изплашен?

Тази вечер се нахраниха в двора му, а на следващия ден отпътуваха от Антиохия. Зад тях яздеха отряд конници на Боемунд, а най-отзад бавно се клатушкаха покрити каруци, които превозваха товарите им и даровете за татарите. Водачът им от Боемунд, Юсуф, яздеше начело и керванът им вървеше по криволичещия път към хълмовете на изток, към Алепо и несигурното утре.

11

Ферганската долина

— Тази сутрин от Алмалик дойде конник — съобщи Кайду. По изражението му Хутлун разбра, че новините са лоши.

Кайду седна с лице към входа на юртата. От дясната му страна, страната на кобилите, бяха синовете му; от лявата му страна, страната на добитъка, бяха Намби, третата съпруга на Кайду, и самата Хутлун. Другите две съпруги също присъстваха, защото според обичая на татарите от жените се искаше съвет по всички въпроси, с изключение на войната и лова.

В юртата въздухът беше натежал от дима и мириса на овча лой. В огъня изпука клон.

— Монке, нашият хан на хановете е мъртъв — обяви Кайду. — Загинал е в бой с династията Сунг в Китай преди четири луни.

— Монке? Мъртъв? — повтори Джерел. Вече беше пиян. Прекалил беше с кумиса. Непрекъснато прекаляваше с него.

Възцари се продължително и страшно мълчание. Смъртта на Монке означаваше, че животът на всички им вече няма да е същият. Със смъртта на Великия хан светът необратимо щеше да се промени.