Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 207

— След като се разделихме в бащината ми градина в Шанту, мислех, че повече няма да ви видя — каза тя.

— Нашите разговори ми липсваха.

— Казах ви, че баща ми ще надделее. Разбирате ли какво е положението? Той вече е изолирал брат си. Алгу видя накъде клонят везните и баща ми го спечели, като му обеща Чагатайския хаганат за негово собствено владение и помощта си при убийството на наместника. Какво може да му предложи Арик Буке? Само постоянно искане на хора и данъци за войските му. С Алгу като съюзник на баща ми Арик Буке е уловен в клопка между две армии.

— Алгу наистина е щастливец, че вие сте част от спогодбата между двама им.

— Аз съм просто извинение за баща ми да отстъпи част от царството си на друг принц. Всичко е политика.

— Надявам се, че новият ви съпруг ще се отнася към вас подобаващо — рече Жосеран.

— Не го ли направи, баща ми пак си остава хан на хановете и император на китайците. Така че има ли значение? — тя въздъхна. Може би вече й се искаше да я бяха оставили да умре.

Погледът на Жосеран беше взрян в джамията, която се виждаше през южния прозорец. Татарска принцеса, отгледана като китайка, сега отиваше да живее сред мохамедански принцове. Имаше ли по-самотен живот?

— Вярвам, че новият хан ще си даде сметка, че му е изпратен дар, по-ценен от златото.

— Знае ли някой какво ще си помисли за момиче с крака лилии? — тя затвори очи и отпусна глава на възглавницата. — Уморих се. Болестта е изпила силите ми. Трябва вече да ме оставите. Нали ще говорите с нашия отец, който е на небето, кажете му, че не искам да ми е ядосан и съм му благодарна, че ми е спасил живота?

— Ще му предам, господарке — обеща Жосеран.

Той изкачи тесните каменни стъпала към покрива на кулата. Тя се извисяваше над лабиринт от улички и плоски пръстени покриви и половината от купола на джамията. От север наближаваше пясъчна буря. Светилници проблясваха в хиляди прозорци, следобедът потъна в преждевременен здрач.

Жосеран се остави да го брули вятърът. Какво му ставаше, чудеше се той. Ти не си китайска принцеса с крачета лилии. Тя няма избор, но ти все още можеш да поемеш по друг път в живота. Тя е безсилна, ти не си.

И така, ще приемеш ли същата съдба, изпълнен със съжаления живот и примирение само заради липсата на зрънце кураж? Жосеран Сарацини, щом не можеш да се научиш да живееш, тогава се научи да умреш. Както и да се развият събитията, поне ще бъдеш свободен.

128

Ферганската долина

Юртите бяха натоварени на кибитки. Те и многобройните стада овце, кози и табуни коне вдигаха облаци от прах през равнината. Кайду наблюдаваше приготовленията, възседнал коня си. Устните му бяха свити в тънка извита линия под посивялата му брада. Той гледаше безстрастно напред, калпакът от хермелин с наушници беше нахлупен дълбоко на главата му.

Хутлун яздеше към него на бялата си кобила, за да го поздрави. Облечена беше като шаман: риза с бяла качулка, барабан и всичко останало.

— Говори ли с духовете? — попита я той.

— Говорих.

— Какво ти казаха от другия свят?