Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 195

Жосеран се изправи с мъка на крака при третия си опит.

Дълго остана неподвижен, докато отмине пулсирането на кръвта в ушите му, и отново се увери, че може да пази равновесие. Коляното му пулсираше от болка. Закуцука през юртата, изкривен на една страна.

В последния момент момчето се събуди. Очите му примигнаха отворени и впери поглед в Жосеран, младото му пит те беше обкръжено от лунната светлина. Жосеран падна на колене и едновременно с това изви кангата в дъга, така че единият край на голямата дървена дъска да удари момчето по слепоочието. То рухна настрани на земята. Крайниците му се свиха няколко пъти конвулсивно и остана неподвижен.

При цялото отчаяние на положението си Жосеран се надяваше да не го е убил.

Усилието да залюлее кангата беше присвило отново мускулите на врата му в спазъм. Имаше чувството, че ръката му е изтръгната! Милостиви Боже! Някак успя с мъка да се изправи. Мина край плъстеното покривало на входа на юртата и излезе в мрака. Навън беше мразовито, а земята здраво замръзнала. Той беше по копринена долна риза и плъстени панталони, не беше достатъчно да оживее из ледените степи до сутринта. Но нямаше какво да направи по този въпрос. Трябваше да избира между това да замръзне или да бъде стъпкан от конете на Кайду. И двете възможности не го мамеха. Поне, каза си, ще умра, както аз реша.

Затича на сляпо в нощта, далеч от стана. След няколко минути вече трепереше толкова силно, че се препъна и падна, при падането тежестта на кангата се стовари върху врата и гърба му.

Не можеше дъх да си поеме от болката.

Най-накрая успя да се изправи. Вече беше излязъл от стана. Чудеше се защо са поставили един човек за стража на юртата му и сега разбра причината. Имаше ли къде да избяга? Заменил беше бърза татарска екзекуция за бавна смърт от замръзване в тундрата. С тънката си риза нямаше да преживее и час.

Около него беше само обгърнатата от мрак степ: нямаше подслон, нито храна, нито съюзници. Падна на колене, трепереше от студ, врата и рамото му го боляха неистово. Чу татарските коне из равнината как тъпчат с копитата на спънатите си крака. Подушили бяха непривичния му мирис, носен от вятъра.

Жосеран рухна на замръзналата кал, прекалено премръзнал и изтощен, за да продължи.

Беше победен.

Долови тътена от конски копита по твърдата земя, но нямаше вече сили да се изправи. Видя как проблесна острие на меч на лунната светлина. Изви глава, различи силуета на татарски конник, извисил се над него, парата от дъха му на вятъра, мириса на коня му.

Смъртта му щеше да е бърза.

118

Кангата се разцепи от един-единствен удар на меча. Татаринът ядосано я изрита, приспособлението се сцепи по дължина и пантата се счупи. Жосеран се измъкна от ужасното устройство и изхлипа от облекчение. Опита се да се изправи на крака, но не му беше останала сила. Легна разтреперан на замръзналата земя, студът се просмукваше в него като смърт.

— Мислех си, че изобщо няма да се появиш — рече тя.

Хутлун?

Хвърли отгоре му няколко кожи.