Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 186

— И тогава какво? Ще я заведеш във варварските си земи ли?

— Ще остана… тук.

— Тук? — гласът на Кайду трепна от неверие. — Защо ще ти е да оставаш тук?

Жосеран не знаеше отговора. А и защо не? Къде има да се връща? Имаше ли и една душа, която да скърби, че не се е завърнал в Акра?

— А срещу това какво ще заложиш? — попита Кайду.

Полудявам от тежестта на кангата, помисли си Жосеран. Нека Бог от небето ми прости. Заменям всичко, което притежавам като тяло и дух, за проблясването на дрънкулка, прошепнато обещание на пазарището. Лудост.

— Мнозина млади мъже са искали Хутлун за жена — не спираше Кайду. — Не парцаливи варварски пратеници, ами изискани татарски принцове и са залагали по сто коня срещу обещанието да им стане съпруга. Ако Хутлун спечели, както сигурно ще стане, ти какво имаш да предложиш?

— Живота… си.

— Животът ти вече е изгубен!

Писъците започнаха отново. Колко ли време отнема сваряването на човек?

— В този миг… все още го имам. Това е всичко, което… имам, понеже ти все още не си… решил каква да е… съдбата ми.

Кайду изсумтя, може би неохотно възхитен от смелостта на Жосеран.

— Ами ако ти кажа, че съм възнамерявал да те освободя? Ще продължаваш ли да държиш на този облог?

Жосеран не отговори. Как човек може да сключва подобни договори, когато главата и ръцете му са мъчително овързани с канга? Кайду кимна на един от пазачите, който сграбчи един от краищата на адското устройство и изправи Жосеран. Тежестта се върна към по-поносимо положение и Жосеран изхлипа от облекчение. Сега беше достатъчно да облегне кангата върху скелета на юртата и да си вземе миг на благословено облекчение от съкрушителното тегло.

— Ще ме пускате на свобода, така ли, господарю Кайду?

— Да.

— Тогава имам с какво да сключа облога. Имам живот, който да разменя срещу всичко. Е, споразумяваме ли се?

— Само това искам от теб! — писмото на Хубилай до управлението на тамплиерите беше пъхнато под носа му. Той го разкъса на парчета. — Няма да позволим на самозванеца да се съюзи с Хулегу!

— Няма значение. Вестителят и вестта са едно и също. Не можеш да уловиш едното без другото. Ако се върна в Акра, ще кажа на господарите си и на принц Хулегу за всичко, което съм видял и чул. Най-добре склони на облога. И в двата случая ще остана тук. Няма да е умно, ако ме пуснете да си ида, господарю.

— Знаеш, разбира се, че Хутлун и само Хутлун се застъпва за живота ти!

Мигът застина, усмивка. Чу се да казва, сякаш от много далеч:

— Затова не искам свободата си. Искам Хутлун.

— Ти си глупак.

— И тя така ми каза. Сигурен съм, че и двамата сте прави.

Кайду дълго време го мери с поглед.

— За нея си странник, това я омагьосва, защото е шаман и не е като другите жени. Привличат я неща, от които ние, които нямаме дарбата, с право се страхуваме. Но ти не си за нея.

— Нека тя да реши — настоя Жосеран.

Кайду се замисли. Жосеран чуваше дишането му, въпреки че не можеше да вдигне глава, за да погледне хана в очите.

— По-добре щеше да е, да беше умрял днес — каза накрая и напусна юртата. Отвън се чуха биенето на шаманските барабани и нечовешките писъци на онези, които варяха и все още бяха живи.