Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 185

— Защо баща ти ме изтезава така с тази яка? Кажи му, че ако толкова го дразня, да направи каквото иска. Не се страхувам да умра.

— Ще му предам думите ти.

Тя стана и тръгна да излиза от юртата.

— Всичко бих дал, за да си легна поне за една нощ с теб, преди да умра.

— Тогава си глупак — рече тя и се стопи в тъмнината.

110

Жосеран носеше кангата само от няколко часа и вече имаше чувството, че на раменете си носи катедралата в Шартр. И най-малкото движение беше мъчение. Болката и умората го потопиха в унес, който не беше точно сън, защото спането беше невъзможно, беше делириум, който го пренесе от ужасното му състояние обратно в пещерата над тесния пролом в Планините на Слънцето. Не си ли си представял как и ние се съединяваме така, както Шива се съединява със съпругата си? Не си ли мислил понякога за това като за своя съдба? И моя?

Осъзна, че в юртата има някого, и когато вдигна поглед, видя над него да стои Кайду и да го наблюдава. Може би сега щеше да произнесе присъдата му. Скоро щеше да научи как ще умре.

Кайду стоеше с ръце на хълбоците и разтворени крака.

— Какво да те правя, Варварино? Военачалниците ми казват да те екзекутирам заедно с другите.

— Кои други?

— Кучетата на Хубилай. Те са предатели на народа на Сините монголи и петно върху легендата за Чингис хан. Заповядах да бъдат сварени живи.

Докато Кайду говореше, Жосеран чу как събратята му пленници отиват към своята смърт. Надяваше се да са дали на Пияницата малко от черния кумис, който толкова обичаше, за да премине през това изтезание. Леко се размърда, за да може да погледне другия мъж в очите.

— И какво те спира?

Писъците на изтезаваните мъже отекнаха из стана. А, вече бяха подгрели казана. Жосеран не можеше да си представи такава смърт. Но няма да умолявам за живота си, обеща си той. Ако ще кост по кост да ме трошат, няма да умолявам. Нека Бог ми даде сили да устоя на тези дяволи.

— Може би съм в състояние да ти предложа друго — каза Жосеран.

Хищна усмивка.

— Какво можеш да ми предложиш, Варварино?

— Нека се оженя за Хутлун.

Усмивката се стопи. Ръката на Кайду посегна към меча на колана му. Жосеран помисли, че ще му отсече главата на мига. Но вместо това той притисна кангата с крак и почти я сведе до земята, приведе врата на Жосеран между коленете му.

— Ти играеш ли си с мен?

Жосеран не можеше, нямаше как да отговори. Болката беше невъобразима. Кайду изръмжа, махна крака си и се отдръпна.

Жосеран се опита да изправи глава. Все едно се опитваше да вдигне коня си на ръце. Гърбът ми е счупен, помисли си той.

Неспособен да се изправи, политна на една страна. Изпъшка високо от болка, сега цялата му тежест се държеше на дясното му бедро и коляно.

— Може би ще накарам да те сварят с останалите в крайна сметка — изръмжа Кайду.

— Предложението ми… беше сериозно.

— Има много начини един човек да умре, Варварино. Ти не си избираш някой от лесните.

— Предлагам… изпитание.

Чу колебанието в гласа на другия мъж.

— Изпитание?

— Състезание, с коне… Хутлун срещу… мен. Ако спечеля аз, ще се… оженя за нея.