Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 178

Баща ми беше призован в двора от краля заедно с голям брой благородници. Луи се надяваше да ги убеди да се присъединят към него на свещено въоръжено поклонение в Светите земи. Но баща ми остаряваше и когато се върна от двора, ми каза, че помолил най-коленопреклонно да не заминава. Няколко дни по-късно, без обяснение, той премени решението си и се подготви да отплава на кръстоносен поход. Мисля, че е отгатнал какво се е случило в негово отсъствие, и това е променило решението му.

Жосеран спря и се прокашля, защото му беше все по-трудно да говори.

— Въоръжи дузина селяни, които трябваше да го придружат на това велико поклонение, и продаде десет хектара от земята, за да обезпечи начинанието си. Лично Катрин уши аления кръст за рамото на плаща му.

След като той замина, останах в Монжисор като господар на имението и земите. Сега Катрин стана безочлива. Идваше всяка вечер в стаята ми. Но тъй като се страхуваше да не забременее, ме караше да я имам по забранения начин.

Само че след заминаването на баща ми открих, че вече не съм в състояние да правя онова, за което така бях жадувал. Тя ми отвърна с присмех. Каза, че съм син на баща си, подиграваше се и на двама ни. Скоро престана да идва в стаята ми и аз останах със спомените за греха и нищо друго.

Той пое дъх.

— След година получих вести за смъртта на баща си в Дамиета.

Умълча се и мълчанието му се проточи.

— Въпреки предпазните мерки на Катрин, в крайна сметка тя беше забременяла. Изпратих я в манастир да износи детето и когато се върна, го дадох на съпругата на един от конярите ми, който живееше в имението. Жената беше безплодна и обичаше детето като свое. Но когато навърши четири години, момиченцето почина от круп и така списъкът със смъртните ми наказания беше завършен.

И сам разбираш, спах с мащехата си и накарах баща си да потърси смъртта си. Живях с този грях дълги години. Продължих да управлявам имотите на баща си, но никога повече не влязох при вдовицата му. Преди около шест години заминах за Светите земи с надеждата, че ще загина в битка и това ще изкупи греховете ми. Взех заем от тамплиерите, за да платя за собствения си кръстоносен поход, в замяна обещах да служа пет години. Но не загинах, нито получих изкупление.

Уилям дълго мълча. Най-накрая вдигна дясната си ръка.

— С тази ръка опрощавам всичките ти грехове — каза той. — Като наказание ти налагам да спазваш целомъдрие в остатъка от дните си и да дариш цялото си богатство и всичките си земи на Светата майка Църквата.

Жосеран затаи дъх. Не беше очаквал подобно наказание, когато започна изповедта си. Въобразявал си беше, че Уилям е открил своята човечност в пустинята, а вместо това монахът се възползва от мига, за да го съкруши, както беше направил с Мар Салах.

Жосеран се изправи на крака.

— Презирам те, както и всички свещеници от твоя Орден. Няма да изпълня наказанието, нито ще очаквам опрощение от Бог. Достатъчно е, че сам на себе си ще простя. Моето наказание ще бъде да живея по-добър живот.

Той се върна в своя ъгъл и почти веднага потъна в дълбок сън без сънища.