Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 128

Жосеран преведе казаното от Уилям, но пропусна частта, в която Уилям трябваше да установи папска власт в Шанту. Малко преждевременно беше, прецени той.

Огледа телата на придворните, проснати на пода като трупове, от устите на някои от тях течеше вино. Някъде един от спящите татари изпусна газовете от стомаха си. Друг захърка.

— Кажи му, че трябва да слуша много внимателно онова, което имам да кажа — говореше Уилям, — така че да може да следва моите благотворни напътствия, дадени от самия папа, който е пратеник на Бог на земята, и така да признае Исус Христос и да почита Неговото свято име.

Жосеран се взираше в него.

— Ти ума си ли изгуби?

Уилям гледаше към Хубилай.

— Кажи му!

Луд човек, помисли си Жосеран. Късмет имаш, че съм тук да те пазя.

— Благодарим на Бог за сигурното ни пристигане — каза Жосеран на Хубилай — и се молим на нашия Господ, чието име е Христос, да дари на императора дълъг и щастлив живот.

Уилям продължаваше, защото не му беше хрумнало, че Жосеран може да преиначи думите при превода и да не говори онова, което му се казва.

— Сега му кажи, че изискваме незабавен край на опустошенията на християнските земи и го съветваме, ако не иска да падне във вечно проклятие, да се покае начаса и да склони глава пред Исуса Христа.

Жосеран се обърна към Хубилай.

— Велики господарю, нашият крал ни изпрати да ви предложим съюз.

За пръв път императорът като че поизлезе от безразличието си. Очите му се отвориха и той прошепна нещо на наставника си.

— Синът на Небето иска да научи повече за съюза, който споменахте — каза Фагс-па лама. — Съюз срещу кого?

— Срещу сарацините на запад. Вашият велик принц Хулегу ги смята за наш общ враг. Моят господар ми заповяда да дойда тук и да предложа да обединим силите си срещу тях.

Очакваше предложението да заинтригува императора. Може би правилно съм преценил, помисли си Жосеран. Ако той наистина спори за трона, в негов интерес ще е да подсигури западните си граници, преди да изпрати този Хулегу срещу вътрешната заплаха.

Минутите, които Жосеран чака отговора на императора, му се сториха дълги. И накрая чу високо хъркане. Владетелят на владетелите беше заспал.

— Синът на Небето чу думите ви — високо изрече говорителят. — Каза, че ще ги обмисли и отново ще говори с вас.

И набързо ги отпратиха.

Когато напускаха Приемната зала, Жосеран забеляза, че правилото за което Сартак ги беше предупредил така заплашително — да не стъпват на прага, не се спазваше от стражите — може би защото почти никой от насъбралото се множество не можеше да ги наблюдава. Някои от присъстващите придворни не само бяха стъпили на прага, ами неколцина от тях направо се бяха проснали отгоре му по лице, мъртво пияни.

73

— Той е никаквец и пияница — изсъска Уилям, когато излязоха от залата. — Видя ли как се забавлява! Това е безбожна сган!

— Само че ние пътувахме шест месеца през планини и пустини, за да говорим с него.