Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 130

Уилям мина покрай прозорец, видя насъбрали се белобради старци, дочу напевното четене на Корана. И от това го заля дълбоко отчаяние. Тук нямаше ли място за единствения истински Бог?

Влезе в малък двор с покрита аркада и се озова в чайхана, очевидно сборище на заможни търговци и придворни. Прозорците бяха отворени към улицата. Яркочервени позлатени фенери висяха от стрехите; стените бяха покрити с цветни рисунки и красива калиграфия. Група пеещи момичета се приведе от изрисуваната балюстрада и прикани минаващите търговци да се присъединят към тях за чай и ликьор от сливов цвят. През кикот помахаха и към Уилям, който се обърна и побягна. Стигна до стена, измазана с кал, и малка врата, отворена към улицата. Върху многоредния покрив имаше груб дървен кръст. Той затаи дъх. Без дори да смее да се надява, влезе.

Вътре беше тъмно, въздухът тежеше от прахта и тамяна. На олтара гореше светилник, а самият олтар беше покрит със златист плат, избродиран с образите на Светата Дева и до нея Йоан Кръстител. Уилям ахна и се прекръсти.

— Бог е тук — измърмори той. — Дори тук сред толкова мрак!

Видя сребърно разпятие, украсено с нефрит и тюркоази. До него имаше малка сребърна статуя на Мария и тежка сребърна кутия, подобна на онези, които беше използвал в Аугсбург, за да държи причастието. Това беше чудо, знакът, за който се беше молил. Прокле се за своите съмнения.

Падна на колене и зашепна благодарствена молитва. Когато започна думите на „Отче наш“, от полумрака в задната част на църквата се показа фигура.

Уилям се изправи.

— Казвам се Уилям — каза той на латински. — Изпрати ме папата, който е викаря на Христос на земята, да ви донеса благословията на единствената истинска вяра и да ви отведа при покровителството на Светия отец.

— Аз съм Мар Салах — отговори свещеникът на тюркски — и съм митрополит на Шанту. Чух всичко за теб и не те искам в църквата си. Сега вън!

74

Уилям забърза обратно по улиците на Шанту към двореца, едновременно развълнуван и смутен от откритието си. Не успя да говори директно със свещеника; за това му беше необходим тамплиерът. Но нямаше съмнение, че човекът е еретик, заразен от богохулството на несторианците. Направо го беше изхвърлил през вратата.

Това не го притесняваше много, защото вече беше ясно, че онези несторианци са били дейни в донасянето на словото на Исус в Катай. Толкова по-лесно за Уилям. Искаше се само да върне в църквата тези бунтовници ида ги изцели и щяха да стъпят сред татарите.

Това беше задачата, за която го беше избрал Бог. И той беше готов.

— Бог е тук — обяви Уилям.

Жосеран впи поглед в него. Сега пък какво го прихвана проклетия свещеник? Лицето му гореше и лъщеше, а в очите му светеше странен блясък.

— В града има къща — продължи Уилям. — Над вратата има кръст, вътре има олтар с образите на светците. Свещениците са пълни еретици, но това доказва, че хората тук знаят за Христос. Разбираш ли? Словото Божие е стигнало до тях. Не е ли чудо?