Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 126

Жосеран загреба с пръсти от купата и пъхна шепа в устата си, по същия начин се беше хранил с татарите през цялото им пътуване. Сартак го перна по ръката и му извика. За миг Жосеран си помисли, че може и нож да извади.

— Какво правиш, Варварино?

— Гладен съм.

— И да умираш от глад, трябва да ядеш като човек, щом си в двореца.

Сартак взе две заострени пръчици, инкрустирани със слонова кост, и като ги държеше между показалеца и палеца си, стисна парче пилешко от купата, после го поднесе до устата си.

— Видя ли как?

И Жосеран взе пръчици от слонова кост и се опита да ги улови по същия начин като Сартак. Изпусна ги в купата със супа.

Сартак поклати отчаяно глава.

Междувременно Уилям седеше и трупаше гняв, без да обръща внимание на храната. Ясно беше, че всички наоколо имаха намерение да се изпонапият.

В средата на залата имаше дървен сандък, може би три стъпки широк, покрит със златен лист и украсен с изкусни златни гравюри на дракони и мечки. От всяка страна стърчеше златна канела и от тях прислужник точеше кумис в златни бокали, един бокал можеше да потуши жаждата на десетина. Между всеки двама мъже имаше такава огромна чаша. Жосеран и Уилям вероятно бяха единствените трезви в стаята.

Две стълби водеха към подиума, където вечеряше императорът. Пълни бокали се носеха церемониално нагоре по едната, а празните се сваляха по другата и движението по тях беше оживено. Китайски музиканти с виолетови шапчици и роби, отчасти скрити зад изрисуван параван, засвириха на печалните си гонгове и цигулки. Императорът вдигна чашата си до устните, всички в залата паднаха на колене и сведоха глави.

— И вие — изсъска Сартак.

Жосеран се подчини. Уилям седеше опърничаво с побеляло от бяс лице.

— Хайде! — пое въздух Жосеран.

— Няма.

— Направи го или ще ти строша врата и ще спася татарите от бедата!

Уилям се слиса.

— Няма да застрашаваш нито моя, нито твоя живот!

Уилям неохотно подви колене.

— Значи сега отдаваме почит и на дяволската способност за пиянстване? Да ми прости Бог! Следващия път ще палим свещи пред наякналото мъжество на варварина и ще пеем вечерни молитви, ако обладае някоя от своите девици!

— Щом се налага — изсумтя Жосеран. — Това е в името на дипломацията.

Императорът допи чашата си до дъно, по брадата и надолу по шията му потече кумис. Когато преглътна, музиката спря, сигнал, че присъстващите придворни могат да подхванат отново своя пир.

Най-накрая дойде един от церемониалмайсторите и подкани Жосеран и Уилям да се изправят на крака.

— Ще се представите пред императора — прошепна Сартак.

— Сега ли? — изуми се Уилям. Той си беше представял величествено появяване или поне владетелят на татарите да е сравнително трезв.

Вместо това го побутваха към средата на залата. Двамата с Жосеран на практика бяха блъснати на колене пред огромния трон като някои затворници.

Церемониалмайсторът обяви кои са и в залата настъпи тишина.

Императорът подремваше след голямото угощение. Събуди се с неохота. Фагс-па лама стоеше до него с каменно лице.