Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 101

Той не й отговори.

— В Кумул ще разменим камилите за коне и ще поемем на север към Каракорум. Ще засвидетелстваш своята вярност на Великия хан и после ще се върнеш в Християнство.

— Не съм тук, за да засвидетелствам вярност на твоя хан.

— Не си, но ще го направиш.

Пеещите пясъци отново се обадиха, този път всеки звук приличаше на глас, който се извисява като григорианска песен в църква. Сега вече разбираше защо някой би тръгнал след тях.

— Не бързаш ли да се прибереш при своите? — попита го тя.

— Част от мен не иска това пътуване да свършва.

— Всяко пътуване има своя край. Само вятърът и водите никога не се спират — Хутлун въздъхна. — Казват, че вятърът всеки ден носи пясък, но той никога не изпълва езерото и то никога не променя формата си. Ти мечтаеш за победата си над сарацините; в Каракорум други мечтаят да са хан на хановете. Дните минават, вятърът вее, човеците умират, империите падат. А това езеро продължава да стои тук, същото, каквото винаги е било, като пустинята, степите и планините. Вятърът набраздява повърхността му и пясъците пеят. И всички хора отиват в забвение.

— Глупаци сме, щом не улавяме всеки момент, който ни се дава.

Тя стоеше на ръба на езерото, силуетът й се очертаваше на лунната светлина. На колко години си, запита се той. Осемнайсет, двайсет? Притежаваш безочието на марсилска проститутка, дързостта на кралица и ум на философ. Не съм срещал друга като теб. Чудя се какво ли е тялото ти и какъв плам пазиш за съпруга си? Чудя се дали мога да се изгубя в теб, дали можеш да си сърцето, което да уталожи терзанията ми?

— Защо ме гледаш така втренчено? — изведнъж го попита тя.

— Мислех си колко си красива.

Всъщност не можеше да я види в мрака. Красотата й беше съхранена в ума му, екзотичните й очи с форма на бадем, кичур коса, измъкнат от вятъра, обветрената й кожа.

— Ухажваш ли ме?

— Щях, да можех.

— Защото ме имаш за красива ли? Каква полза има жената от красотата? Тя отдава свободата си за юртата на съпруга си и кръвта на децата си. Жребецът се качва на кобилата си и е задоволен. Той продължава да е свободен. Красивата кобила е уловена в плен от малките си. Не проумявам защо хубостта, която виждаш у мен, е чак такъв прекрасен дар.

— Ако една жена не е създадена да бъде съпруга, защо тогава Бог й е дал мляко?

Хутлун се приближи. За един луд миг той си помисли, че това екзотично създание може би ще го целуне.

— Само ако камшикът ми беше у мен — прошепна тя.

— Какво щеше да направиш? Да ме бичуваш? Или да ме подложиш на изпитание, ставам ли за съпруг?

— Три удара и си на земята — отсече тя и се завъртя, остави го сам с призива на сирените от пустинята.

59

Дните и седниците бяха безформени, безкрайни, монотонността на пътуването се нарушаваше само от едва доловимите промени в пустинния пейзаж и времето. Една сутрин денят започна топъл и със синьо небе, до обед то беше покрито с облаци и вятърът превърна хоризонта в непроницаема жълта мараня. Бурята трая един час. Следобед небето се проясни и пустинята отново се превърна в пещ.