Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 100

Едноокия го наблюдаваше отдалече.

— Циреи да ти израснат в ушите, колкото дини дано — извика след него, — оная ти работа на пиле да стане и да ти изкълве топките!

Жосеран се върна при Хутлун.

— Изглежда, много го обидих. Според него си осквернила свещената му книга.

— Той не се обижда заради Псалтира — отговори Хутлун. — Твоят шаман се ужасява от жените. Виждам слабостта му и той го знае.

— Не се страхува от жените. Просто ги презира — Жосеран се усмихна. — Има разлика.

— Така ли мислиш? — тъжно се усмихна тя и се извърна.

Обаче грешиш, помисли си Хутлун, докато се отдалечаваше. Твоят свят човек се страхува от мен, понеже се страхува от всички жени. Тя беше доловила пукнатината в душата на свещеника в онази първа нощ в юртата на Текудай и макар че не можа да види как ще се случи, знаеше, че един ден този процеп ще се разтвори в пропаст и ще го сломи.

58

Езерото образуваше съвършен полумесец между дюните, острици и тръстики обкръжаваха равната черна вода. Едра, жълта луна стоеше над руините на храма на брега. Жосеран различи мъждукането на светилник, долови тамяна, който гореше в кадилниците до олтара.

Хутлун стоеше на ръба на езерото, вятърът развяваше копринения шал около лицето й.

— Чуваш ли, Жос-ран?

Той наклони глава и се вслуша.

По пясъка се носеше тропот от копита, викове на ездачи. Ръката му посегна инстинктивно към меча.

— Не заставай нащрек. Това са Пеещите пясъци.

— Обкръжават ни! — извика той.

— Никого няма. Само привидения. Духовете на пустинята.

Той прибра меча си в ножницата и отново се заслуша.

Хутлун имаше право. Звукът беше изчезнал.

— Какви Пеещи пясъци? — попита той.

— Някои разправят, че това бил шумът от вятъра, който духа през безкрайността. Но уйгурите вярват, че там някъде има градове, заровени отдавна под пясъка от напредването на пустинята. Според тях шумовете, които чуваш, са риданията на душите на заровените под дюните мъртъвци.

Жосеран потрепери и улови кръста на врата си.

— Духовете са самотни — каза Хутлун. — И търсят други души, които да се присъединят към тях.

— Да се присъединят.

— Издебват керваните, които прекосяват пустинята. Някой пътник, който изостава от групата си и чува шума на копитата, втурва се през дюните в посоката, от която идват, и не спира да ги преследва. Но колкото повече бърза, толкова повече звуците бягат от него, примамват го навътре сред пясъците. Докато разбере, че това са пясъчни духове, вече е безнадеждно изгубен и става плячка на пустинята.

Вятърът набраздяваше повърхността на водата.

Жосеран отново го чу, тропотът идваше толкова отблизо, че този път си представи как цяла войска изведнъж изниква на билото на най-близката дюна. Изведнъж шумът изчезна във вятъра.

— Видях и чух такива неща през това пътуване, че когато се прибера, никой няма да ми повярва.

— Още много чудесии те очакват, Жос-ран.

— Има ли още много път?

— Вече не е толкова далеч. До пълнолуние ще съзреш лицето на хана на хановете.

— Само толкова ли остана?

— Не ти ли стигна пътуването? Планините не бяха ли достатъчно високи, пустинята прекалено малка ли ти се стори?