Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 48

— Дали ще дадат на Тамра да го обработи? — чуди се на глас Корбин.

— Вероятно — казва Мирам, повдигайки се на пръсти иззад насъбралата се група, за да зърне туриста.

Успявам да устоя на изкушението да го доближа повече, за да не изглеждам твърде любопитна и да събудя у тях подозрението, че с Уил се познаваме.

— Млад е — замечтано отбелязва Мирам. — И сладък.

Лаз изсумтява:

— Имаш предвид за човек.

— За човек — съгласява се Мирам и ме поглежда лукаво. — Ти какво мислиш, Ясинда? Нали си специалист по сладурите сред хората. Как ти се вижда?

Лицето ми пламва, но с всички сили се опитвам да изглеждам хладнокръвна при тази хаплива забележка.

— Стига, Мирам — скастря я Касиан.

— Вижте — обажда се Корбин. — Водят го в къщата.

Изсмива се грубо.

— Тоя няма и да разбере какво го е треснало по главата.

Докато го съпровождат до дома на Нидия, Уил не поглежда към мен, но зная, че и двамата усещаме взаимно присъствието си. Телата ни са в резонанс. Какво го е прихванало? Не може да не знае колко е опасно дори само да доближи прайда. Истината боли. Колкото и да се опитвах да го забравя, той и за миг не е забравил за мен. Дали това го прави по-силен от мен? Или по-слаб?

Всички влизат вътре, с изключение на двамата стражи. Те остават на пост пред вратата. Ако всичко върви гладко, Нидия ще упражни майсторските си умения върху него с помощта на Джабел. И на Тамра, предполагам. После ме връхлита паническата мисъл, че талантът на Джабел ще сработи при него. Ами ако тя успее и той се събуди объркан и озадачен, с насадени в ума му лъжи, неспособен да разграничи реалността от измислицата?

Извивам пръстите си до болка. Не мога да сторя нищо, освен да чакам. И да се надявам, че пак ще си спомни.

И после какво? Той знае къде е прайдът… къде съм аз. Вече ме е видял. Ще се върне. Ако отново го хванат, ще знаят, че е различен… че заличаването на спомени не му действа.

— Хайде — Касиан ме хваща за рамото. — Ще те изпратя.

Не се съпротивлявам дълго. Разбира се, че трябва да си вървя. В никакъв случай не бива да се мотая тук и да им дам причина да се съмняват, че имам някаква връзка с нарушителя.

Обръщам гръб и се оставям Касиан да ме води. Една мисъл се набива в главата ми в ритъм с пулсиращото ми сърце: той спази обещанието си. Дошъл е заради мен.

Не се сдържам и понечвам да погледна през рамо, но гласът на Касиан ме спира.

— Не поглеждай назад, Ясинда.

Заставям се да гледам право пред себе си. Прав е. Фактът, че Уил ме помни и е дошъл заради мен, не променя нищо. Не мога да тръгна с него. Няма да позволя сърцето ми да вземе връх над логиката. Нищо не се е променило. Ние сме опасна комбинация. Като огън и масло.

Касиан не обелва и дума, докато не стигаме до вкъщи.

— Къде е майка ти? — пита той.

Правя му знак да изчака, за да проверя какво прави мама. Заспала е в стаята си на включен телевизор. За пръв път от дълго време насам я виждам с отпуснати черти на лицето. Тихо минавам край леглото и изключвам телевизора. Затваряйки вратата, се връщам при Касиан, който крачи из всекидневната.

Мастиленочерните му очи се вперват в мен.