Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 47

Дошъл е заради мен.

За щастие сестра ми престава да се пули срещу мен и ми обръща гръб, преди някой да забележи и да се почуди от поведението й. Леко поклащам глава, предупреждавайки Уил да прояви предпазливост, да не показва, че ме познава. Той кимва почти недоловимо, давайки ми знак, че е разбрал.

Всяка фибра от моето същество гори и пулсира в стремежа си да премахне разстоянието, което ни разделя. Ту отпускам ръце, ту ги стискам в юмруци, жадувайки да го докосна, да го усетя. Да се уверя, че това наистина е той. Тук. Сега. Гласът му да предизвика у мен познатия трепет, както преди. В Чапарал кадифената милувка на неговия тембър ме връщаше към живота, помагаше ми да оцелея, изпълваше тягостните ми дни. Оттогава подхранва и мечтите ми.

Всичко останало се размива пред очите ми, докато се взирам в него. Тук, където опасността е надвиснала над нас…

Дълбоко в себе си зная, че Тамра няма да разкрие самоличността на Уил, не просто защото ми е предана. Сестра ми не е убийца и е наясно, че една нейна дума може да сложи край на живота му. Редно или не, тя не би постъпила така. Не й е присъщо.

Но това далеч не значи, че той е в безопасност.

Въздухът се раздвижва и някой застава до мен. Отмествам очи и забелязвам, че Касиан се е втренчил в Уил от разстояние. За момент бях забравила, че има още някой, който би могъл да го разпознае. Следвам погледа му, без да мога да си поема дъх. Въздухът е прекалено плътен, за да стигне до сгърчените ми бели дробове. В същото време отчитам, че Касиан е втрещен от факта, че вижда Уил на своя територия. Момчето, което едва не уби, когато се търкулнаха от скалата. Мъчително предчувствие се настанява под лъжичката ми, като навита на кълбо змия.

Нищо не може да спре Касиан да довърши онази схватка. Той не е като Тамра. Роден е да убива, заложено е в самата му същност. Ониксите убиват от хиляди години. Това правят най-добре. Точно сега, в този миг, изживявам най-ужасния си кошмар.

Отмествам очи към Уил. Двама въоръжени стражи, бивши мои съученици от началното училище, са застанали от двете му страни, сякаш е затворник. Ако има късмет, няма да разберат какъв е наистина… какво означава той за мен. Нидия просто ще изтрие спомените му — колкото и безполезно да изглежда — и ще го отпратят по пътя му. Стига да запазя спокойствие. Стига Уил да не се издаде. Стига Касиан да не каже или направи нещо.

Крадешком поглеждам Касиан с боязливи очи, безмълвно му внушавам да не изрича нищо, да запази мълчание и да пощади живота на Уил.

Изразът на лицето му е напрегнат почти до болка, докато се вглежда съсредоточено в мен.

— Моля те — казвам само с устни. Не смея да рискувам повече, понеже виждам, че Мирам пристъпва напред със скръстени на гърди ръце, във войнствена поза.

— Турист? — пита тя.

Без да отклонява очи от мен, Касиан отвръща:

— Така изглежда.