Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 39

И въпреки че знам всичко това, не спирам. Не се отдръпвам от него и не побягвам.

Нежната игра на мокрите му от дъжда устни върху моите е сладостна, вълнуваща. Облягам се на него, долавям уханието на мента от устата му. Тази близост, тази връзка с друга душа стопля, размеква сърцето ми отново.

Докато целувката не се променя.

Натискът полека-лека се увеличава. Интензивността се задълбочава в нещо, което усещам в костите ми, във внезапното разпъване на плътта ми и ускореното ми кръвообращение. Устните му стават все по-настоятелни, едновременно твърди и меки, жадно впити в устата ми.

Изстенвам и той бързо се отдръпва, прокарвайки пръсти по лицето ми:

— Всичко наред ли е?

Кимвайки с глава, го притеглям към себе си, защото имам огромна нужда от това, точно сега. Не усещам нищо, освен облекчение на болката, която ме разяжда отвътре, откак напуснах Чапарал.

Той се отдава на глада си.

От него излизат странни животински звуци. Или може би от мен?

В гърдите ми тътнат вибрации, издигат се по присвиващата се трахея.

Вмъквам ръцете си между телата ни с длани, обърнати към гърдите му, жадувайки докосването, усещането за другия. Изпъвам пръсти и долепям ръце до плътта му. Сърцето му бие равномерно и силно.

Ръката му се плъзва нагоре по гърба ми и се заравя в мократа ми коса, скубе, впримчена в плътните ми къдрици, но не ме е грижа. Наслаждавам се на мига, съзнавайки, че съм желана… желана от Касиан.

Дланта му обхваща тила ми, прикрепяйки главата ми.

Устните му преминават върху хлъзгавата ми челюст. Зъбите му ме захапват нежно и аз не мога да се спра. Изпускам въздишка, усещам опъна на плътта ми, разтягането на кожата ми. Зная, че започвам да губя човешкия си облик. Той извиква дракито в мен. Точно като Уил.

Мисълта за това ме кара да се отдръпна, да поема жадно глътка влажен въздух. Отделям се от него, студът прониква в тлеещите ми бели дробове. Вторачвам се в очите му, чийто ирис е наситено морав, с тъмни вертикални цепки на мястото на зениците.

Ужасена, прокарвам ръка по пламналата си уста, а сетне и по кожата си, усещайки стегнатата й, гладка структура, за да установя, че съм се преобразила наполовина. Заради него.

И неговата кожа променя цвета си, под нея прозира тъмен бляскав въглен.

— Ясинда.

Отмествам поглед към устните му, които допреди малко вкусвах с моите устни. Те са тъмнорозови, подути, сякаш охлузени от целуването. Изведнъж ми призлява. Не, не, не, не…

Ожесточено клатя глава и мърморя под носа си. Не е редно. Какво правя? Как можах да причиня това на Тамра?

Отговорът идва сам. Целунах го, сграбчих го, защото можех. Защото съм самотна. Защото той е тук, желае ме, приема ме. Той е тук. А Уил не е.

Това е причината. Той не е това, което наистина искам. Не е този, когото наистина искам.

— Ясинда — шепне той.