Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 99

— Чувствам се като след отхвърлянето на голям товар — сподели Игър. — Наистина ли искам да прекарвам дните си прикован зад бюрото, зает с управлението на империя? Да се занимавам с интриги и надхитряне в играта с Мендарк и напиращите да заемат поста му? По-щастлив бях през годините, когато скитах, без да притежавам нищо.

— И аз съм си помислял същото — призна Шанд. — Разкажи ми за онова време.

— Възстановявах се след Забранените опити. Сигурно знаеш цялата история? — Само по слухове. От Мендарк не научих нищо.

— От него няма да чуеш истината! — натърти Игър с нотка на предишната си враждебност. — Тези Опити бяха различен начин за прилагане на Тайното изкуство. Няма да кажа нищо излишно за тях Дори пред тебе, Шанд, но ти и сам би се досетил, че приличаха малко на призоваването, чрез което Рулке е прехвърлил първоначално Шутдар на Аакан, за да изработи за него златната флейта. Също наподобяват донякъде на изкривяването на пространството, чрез което се създава портал.

— И ги забраниха — вметна Шанд, преровил прастарите си спомени, — защото бяха прекалено опасни.

— Никой никога не успя да изложи смислено на хартия законите, които действат в този дял от Изкуството. Все едно да се опиташ да създадеш птица, без изобщо да си наясно, че съществуват закони, на които е подвластно летенето. Неведнъж Опитите пробиваха насила проход към пустотата и пускаха твари, които изобщо не би трябвало да вилнеят на воля из Сантенар. Последиците бяха ужасяващи, но Съветът тъй и не си признаваше, то се знае. На хората обясняваха, че се дължало на злощастно взаимно разположение на планетите.

Върху всички тези занимания бе наложена забрана преди хилядолетия, когато Възбраната още не бе откъснала Сантенар от останалия свят. Но не всеки бе готов да се подчини.

— Дали и Басунез не се е захванал с нещо подобно в Каркарон?

— Твърде вероятно.

— А ти, Игър, защо прибягна до Забранените опити?

— Съветът и особено Мендарк бяха пощурели от стремежа да се отърват от Рулке. Не виждаха друг начин освен Опитите да го приклещят в капан, а според тях единствено аз бях способен на това. Един състав на Съвета бе наложил забраната, значи следващият имаше право да я отмени. Разбира се, по онова време и Възбраната вече ни пазеше от най-страшните заплахи. Нищо не би могло да я преодолее.

— Но този опит завърши с провал — промълви Шанд.

— Смелостта на хората от Съвета им измени в решаващия момент и Мендарк се отметна тъкмо когато трябваше да ме подкрепи. Тъкмо заради него провалът ни беше в кърпа вързан! Рулке обсеби съзнанието ми и макар че по-късно бе затворен в Нощната пустош, зарязаха ме да умра и стовариха цялата вина за бедствието върху мен.

— Ти обаче си жив и до ден днешен!

— Само че полудях. Всичко бих дал да узная какво всъщност се е случило, но спомените ми са напълно заличени. Сто години изчезнаха от живота ми! Една сутрин се измъкнах от кожите, с които бях завит, огледах се и осъзнах кой съм. В светлината на утрото съзрях цялата грозота и нищета на досегашното си живуркане. Цял век, в който съм бил приравнен със скот. Суровите, необработени кожи воняха и гъмжаха от бълхи и въшки. При входа на пещерата бе струпано бунище от кости и оскубана козина. Когато излязох, подплаших чакащи лешояди. — Игър се почеса с досада по кожата около залепената брада. — Ходенето беше мъчително. Костите ми като че се отъркваха една в друга, мускулите ми от едната страна се сгърчваха. А се помнех млад, силен, здрав. Бях красив и надарен, можех да имам всичко, което пожелая…