Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 98

Игър се облегна на стола и прехвърли спомена в ума си.

— Наложи се да прекъсна някак срещата, без Фейеламор да се усети. Тя обаче е твърде хитра. Преди да залостя вратите, вече се бе изсулила. След това направих… каквото беше нужно, за да не се промъква никой при разговорите ни. Не знам дали си е опитала късмета повторно. — Той помълча. — Знаех, че скривалището и не може да е отдалечено. Елудор ми се стори добър избор и това се потвърди преди няколко седмици. Трима фейлеми дойдоха през морето от югоизток. Наредих да ги проследят.

— Възможно е да не я открием — замислено промълви Шанд, — ако ще да тръгнем натам с цяла армия.

— Особено ако поведем армия. Но аз съм намислил друго.

— И какво е непосилното за една армия, което е във възможностите на двама старци?

Игър прихна.

— Какво ли не, мисля си. Ще се стърпиш ли някак до сутринта? Шанд за пръв път го виждаше толкова ведър.

— Все някак ще издържа дотогава.

Измъкнаха се от Туркад преди зазоряване. Игър тръгна напълно преобразен, тъй като външността му беше всеизвестна. Шанд можеше да изглежда невзрачен или внушителен според настроението си. Днес с нищо не се различаваше от всеки друг старец по пътя. Брадата, която си пусна в Тулин преди година, бе вече дълга и посивяла. Косата му беше окълцана грубо да пада до яката на куртката. В едната ръка държеше възлестата черна тояга. Носеше избелели, нашарени с петна кафяви дрехи.

И Игър избра мърляви дрехи — зелена риза и кафяв панталон с оттенъка на рядка кал. Постара се да прошари своята въгленочерна коса и също носеше брада, макар че неговата бе изработена през нощта и залепена за лицето му. Загърна се в широко наметало и нахлупи над очите си безформена кафява шапка.

Стражниците при западната порта имаха сънлив вид. Провериха документите им без излишна придирчивост и им махнаха да излязат от града.

— Когато се върнем, напомни ми да пратя тези момци на служба в блатата за един месец. Не биваше да ти позволят да припариш до портата с такъв пропуск в ръка.

Зъбите на Игър блеснаха в сумрака. Шанд се подсмихна и подкара коня си в тръс.

— Преди време бих заповядал да ги пребият с бич — добави Игър, забравил безгрижието. — В дните на моите терзания душата ми се бе вкаменила.

— Чух… каква участ си отредил на Втора армия — предпазливо отвърна Шанд.

— Повечето пълководци биха постъпили по същия начин, но тепърва започвам да разбирам, че е възможно да се живее иначе.

— Транксът те е променил.

— Може и така да е. Толкова дълго над мен тегнеше ужасът от Рулке, че той определяше всичко останало.

— Но вече го няма?

— Да, струва ми се. В Каркарон стигнах до решението да се изправя срещу страховете си и да умра, но незнайно как оцелях. И се преобразих, надявам се. — Игър потърка бузата си. — Ама че ме сърби заради тази брада! И вони. От какво я направи?

Шанд прихна.

— От конски косми и рибешки клей.

Дъждецът през нощта бе превърнал мръсния сняг по пътя в киша. Парцалива мъгла се стелеше над полята. Слънцето изгря и я изпари за не повече от час.