Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 96

Фейеламор отвлякла Аелиор и… мъчно ми е да ти го кажа, Шанд, но се отнасяла с нея зверски. Едва дочакала тя да съзрее достатъчно и против волята й я съешила с един от фейлемите. От такова чифтосване рядко се раждат деца, но Фейеламор все ще да е измислила нещо и продължавала черното си дело, докато не получила каквото искала. Аелиор нарекла дъщеря си Мейгрейт и, както научих от своя шпионин, дори й се радвала. Но Фейеламор не би допуснала между майката и детето да укрепне връзка, иначе как да подчини трикръвната на волята си? Откъснала Мейгрейт от майчината гръд. От скръб и срам Аелиор убила фейлема, с който я събрали насила — още по-опозорен дори от нея. После посегнала и на своя живот.

— Знаех, че се е случило нещо страшно, когато я чух да ме вика — изплака Шанд. — Аелиор…

Игър го остави да се справи с мъката си и се обърна към един страж. Скоро влязоха слуги с пълни чаши ласий. Шанд изпи своята на един дъх и попита Игър:

— Какво е сторила Фейеламор на моята внучка?

— Поела грижите за нея и я подготвяла да изпълни великата задача. Фейлемите обаче се чувствали обезчестени. Отчуждили се от Фейеламор, отбягвали и Мейгрейт, която дълго живяла с нея в самота и бавно израствала в жена. Дори не знаела коя е и макар че била несравнимо по-умна от околните, а и по-могъща, бояла се да използва волята и силата си. Когато пък се престрашавала, винаги прекалявала и привличала нежелано внимание. Може би злодеянията на Фейеламор ще доведат до собствения й провал… — замисли се Игър. — Мейгрейт има и дарбите, и мощта да изпълни задачата, но вероятно й липсва сила на волята.

Първото важно поръчение, което Фейеламор възложила на Мейгрейт, било да открадне Огледалото, защото си знаела, че в него може да бъде намерена тайната на Ялкара. Аз плених Мейгрейт във Физ Горго и още там започнах да се досещам за произхода й. Очите на кароните ги издават с това неописуемо преливане между виолетово и алено. Фейеламор бе дала на Мейгрейт отварата калаш, за да прикрива цвета, но моите уелми й я отнеха. И когато поех Мейгрейт в прегръдката си, видях очите и каквито са. Веднага се досетих, че е потомка на карон, но чия? По едно време имаше немалко мелези на кароните, само че при Прочистването те бяха издирени и изтребени почти до последния. Рекох си, че може да са я крили векове, които почти не биха я състарили, преди да я пратят за Огледалото.

— Векове, да — потвърди Шанд. — Минаха 309 години, откакто Ялкара се прехвърли през портала.

— Дори не знаех, че Ялкара си е избрала мъж тук — с досада вметна Мендарк.