Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 95

Пазете децата си дори с цената на своя живот — завърши Шанд и вглъбеният в скръбта му поглед се спря поред на всекиго. Лиан се извърна и продължи да пише в бележника си, за да попълва преданието.

— Макар че се заклех да защитавам Аелиор — горчиво продължи старецът — и да съхраня Огледалото за нея, нехайството ми провали всичко. Предадох я и търся вината преди всичко у себе си, затова се отказах от предишния си живот. Скрих Огледалото и всички нейни вещи. Отрекох се от Тайното изкуство, от пътя на властта и тръгнах да бродя в горест и самота. А накрая дори Огледалото бе намерено и отнето. И след време попадна в твоите ръце, Игър. Не те обвинявам, обаче предсказанието за Рулке се сбъдна. Аелиор не е тук да си послужи с оставеното й наследство, както Ялкара се надяваше. Отиде си, а аз нямам нищо. Ялкара ми дари частица от живота си и днес съм по-стар, отколкото изобщо ми се е искало. Силите ми чезнат, с тях гасне й разумът ми. Жадувам смъртта, но животът още ме измъчва.

Млъкна. Изглеждаше смазан и останалите не намираха какво да кажат. Шанд изведнъж вирна глава.

— Игър, ти я нарече Мейгрейт. Защо? И коя е тази Мейгрейт, прословутата ученичка на Фейеламор ли?

— Не е Мейгрейт — промълви Игър, вторачен в Огледалото. — Сега ми е ясна тази стряскаща прилика. Старче, вече мога да ти разкажа и останалото — обеща той. — Грозна история… Няма да ти донесе радост, освен може би в самия край. Натъкнах се на първите откъслечни сведения, докато търсех Огледалото. Преди двадесет години заедно с намирането му научих още нещо. А след като срещнах Мейгрейт, накарах моите шпиони да изровят каквото могат. И едва днес, щом чух твоя разказ, всичко се подреди в ума ми.

Шанд, напразно си обвинявал зейните. Нямали са нищо общо, въпреки че хитро са ти били пробутани фалшиви улики. Фейеламор ти е отнела Аелиор.

— Фейеламор ли?! Сигурен ли си? — Този път погледът на Шанд към Лиан гореше от срам. — Говори де!

— Не може да има съмнение. Фейеламор е лежала болна месеци наред след онази битка с Ялкара. Изгаряла я омразата, натрупана от вековните провали на фейлемите, особено от причинените от Ялкара. В нея виждала източника на всичките си беди. Незнайно как Фейеламор научила за Аелиор и в главата й се пръкнал извратен замисъл — щяла хем да си отмъсти на Ялкара, хем с малко късмет да постигне целите си. Всички знаете, че я води едно желание — да върне своите сънародници на Талалейм, от който са откъснати толкова отдавна. Но вече нямало да човърка за някаква слабост във Възбраната. Канела се да я разбие окончателно, пък каквито ще да са последиците за този свят! Пътят й бил подсказан от древно пророчество на фейлемите — то гласяло, че съдбата на Талалейм зависи от едното, събрало три в себе си.

За да разкъса Възбраната, тя се нуждаела от особено творение, надарено със сила чрез Тайното изкуство. Такива са златната флейта или машината на Рулке. На фейлемите обаче е забранено да прибягват до подобни устройства. Фейеламор измислила как да заобиколи забраната. Щяла да си създаде човешко устройство, трикръвна — „едното, събрало три в себе си“. Само че трикръвни се срещат извънредно рядко, а и мнозина от тях полудяват и не се поддават на контрол. Единственото решение — да създаде своя трикръвна и да я обучава от самото й раждане. И как да го постигне? Тя знаела, че Аелиор е мелез, рожба на Сантенар и Аакан. Значи чрез нея щяла да получи своята трикръвна, а и да си отмъсти на Ялкара.