Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 91

— Няма да го изнасяш оттук! — с нетърпящ възражение тон изрече Шанд.

— Твърде напрегнат си, Мендарк — вметна Игър. — И прекалено ядосан. Нека опита някой друг.

Измъкна ловко Огледалото от пръстите му и го връчи на Лиан.

— Не мога — възрази летописецът. — Вече опитвах.

Все пак повтори различните фрази за отключване, които бе прочел в една или друга книга. Нищо не се появи.

— Ако Талия беше тук… — проточи Игър.

— Но не е! — сърдито го прекъсна Мендарк. — Нали открай време чакаш да ти падне в ръчичките — ето го. Стига превземки, възползвай се.

Игър се вторачи неприязнено в него с хлътналите си очи.

— Всички изпадахме в заблудата, че Огледалото е нещо оформено веднъж завинаги, неизменно. Но не е така. То е изменчиво, с всяка употреба става друго, по-сложно и трудно за овладяване. И по-опасно! Може би вече е отвъд възможностите ни да възстановим…

— Заеми се с това де! — изкрещя Мендарк, на когото му се стори, че Игър го дразни нарочно.

Игър взе Огледалото от Лиан, докосна символа, както само той си знаеше, и образите изплуваха незабавно. Редуваха се шеметно, както пред очите на Фейеламор в Катаза. Показваше се порталът на Тенсор, мяркаше се изтерзаното му лице, в мътилката се смесваха други хора и места.

Игър остави Огледалото.

— Само това ми е по силите да намеря. Аз познавам добре способностите си.

— Дори не се опита истински — обвини го Мендарк. Беснееше, че съперникът му извлече повече от Огледалото, но се отказа толкова нехайно. — Гониш някакви свои тайни цели!

— О, не, уверявам те. Нямам намерение обаче да напявам над Огледалото безсмислени слова подобно на селски шаман с надеждата случайно да се натъкна на ключа. Не разполагам с ключ и това ми е добре известно. Спомни си, че Огледалото беше у мен над двадесет години. Нека сега се върне при пазителя си.

Игър подаде с поклон коварния предмет на Шанд, който го пое с гузната радост, че никой нищо не постигна. Но преди да го прибере в калъфа, Лиан настоя:

— Шанд, опитай се и ти!

— Няма! Аз бях определен единствено за негов пазител. Никога не съм си служил с Огледалото и това няма да се случи.

Игър обаче умуваше напрегнато.

— Шанд, Лиан е прав. Време е да смъкнеш тази твоя маска. Ами ако нещо е оставено в Огледалото специално за пазителя му?

На Шанд като че щеше да му призлее.

— Не… — прошепна той. — Не е предназначено за мен. Дадох обет…

— Стига си се крил зад обетите си. Взри се в Огледалото, Шанд, ако не ти покаже нищо, няма и да ти навреди.

— Не разбираш — смотолеви Шанд, свел поглед към студената гладка повърхност. — И никога няма да разбереш…

19. Пръстенът

Мендарк направо подскочи в креслото си.

— Чакайте! Току-що се сетих нещо!

Излезе забързано и скоро се върна с пакет и свитък от дебела хартия, прихванат със сребърен пръстен.

— Намерих ги в Хависард — обясни, докато слагаше предметите на масата. — Разгъна ярешката кожа и взе малка подвързана книга. — Фейеламор я изтърва в библиотеката. Помните ли какво ви разказах, след като се върнах от пътешествието на изток? — Тикна книгата в ръцете на Лиан. — Виж дали ще успееш да я разгадаеш някой път, когато ти остане свободно време. Опитай се да откриеш защо Фейеламор искаше да я прибере.