Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 90

Ами Игър! Досущ като от камък. Не личи какво му се върти из главата. Но той знае, че Огледалото крие нещо — и неговите очи проблясват, дори позата му го издава. Облегни се удобно, Игър. И ти ще получиш не повече от мен. Нищо като всички ни.“ Шанд плъзгаше палец по майсторски нанесените знаци — времето не ги бе похабило от деня, когато Ялкара ги е врязала в рамката. Едно от последните й дела на Сантенар, значи е било важно. Искаше му се да знае защо го е направила. Какви спомени разбунваше Огледалото… Каква непоносима печал…

Шанд припряно подаде металния лист на Мендарк.

Магистърът го задържа на разперените си пръсти, опрял палец в гравирания бордюр.

— Най-сетне! — изтръгна се ликуващ възглас.

Докосна символа в ъгъла. Появи се същата гледка както преди година, когато Каран склони да му даде Огледалото в Туркад. Другите се струпаха около него.

Чернеещ унил пейзаж с високи планини в далечината. Равнината беше осеяна със стоманеносиви сгради с формата на бичи бъбреци, целите в преливащи се извивки. Заледен разлом зееше бездънен по средата. Решетеста желязна кула стърчеше косо върху възвишение от едната страна. През размятаните от буря облаци надничаше малко червено светило. Никъде не се мяркаше жива душа.

Магистърът изрече думата „диргаш“. Картината изчезна. Опита с друга дума. Показаха се нови изгледи от Аакан, но нямаше нищо, което да е ценно за него. Шанд виждаше свят на великански планини, увенчани със снежни шапки в оттенъка на сяра, по които пълзяха струйки алена лава. Земя на отвесно пропадащи урви и бесни реки, на мазно застинали тресавища и синкаво-черни блещукащи цветя. Между възвишенията се простираха плата, покрити със сивкава трева, тук-там стърчаха могили и развалини на древни градове. В небето властваше грамадна оранжева луна, която висеше мрачно над хоризонта и къпеше всичко в нерадостната си светлина.

Мендарк изреди какви ли не слова във всевъзможни съчетания, напеви и странни призовавания. Извличаше още картини от Огледалото, мяркаха се и познати хора. Появи се Тенсор, който напразно се опитваше да подчини своя портал на волята си с помощта на Лъжовното огледало. Фейеламор се взираше отчаяно, а над нея беше вътрешността на платинения купол. Разрошена, с изцъклени очи и изцапана буза, Каран се вторачи надолу, извърна се рязко и Огледалото потъмня.

— Само не ми казвайте, че тази дребна никаквица е видяла повече от мен! — изръмжа Мендарк и плесна с длан по масата.

Лиан така се захласна по образа на Каран, че дори не чу обидата, но Шанд не я пренебрегна. Кафявите му пръсти стиснаха тънката китка на Магистъра толкова силно, че Огледалото издрънча на масата. Мендарк вдигна другата си ръка, погледите на двамата старци се срещнаха. Не помръднаха половин минута, после Мендарк промърмори:

— Съжалявам.

Шанд го пусна.

— Това ще да е било малко преди да сваря нея и Мейгрейт във Физ Горго — обади се Игър. — Да проверим няма ли да открием още нещо.

Мендарк отново взе Огледалото, но то упорито си оставаше празно.

— Ама че своенравен предмет — дотегна му накрая. — Няма как, Ще се позанимавам с него през нощта.