Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 88

— Къде отивате?

— Отвъд морето — отвърна Малиен. — Свикали сме събор на нашите сънародници. Ще се върнем най-рано след месец.

— Известно ли ти е нещо за такова аакимско пророчество? — попита Мендарк следобед.

Все се въртеше в креслото, като че не можеше да се намести заради болежките си. Лиан прерови паметта си.

— Хм… имаше нещо в „Предания на аакимите“…

— Кои предания?

— Онези в книгата с аакимски сказания, която прочетох в Шазмак. Заглавието е „Нажак тел Мардукс“, в свободен превод е тъкмо „Предания на аакимите“. Още тогава започна да ме гложди…

— Ще видиш какво ще те гложди тепърва, ако не престанеш да Увърташ! — заплаши го Магистърът, а пръстите му ръфаха парченце хартия.

— Не го помня ясно…

— А бе, ти що за жалко подобие на летописец си?! Лиан не се поддаде на уловката.

— Книгата не беше на език, който съм изучавал задълбочено. Налагаше се да я разгадавам дума по дума и… — … и освен това си я оставил в Шазмак.

— Щеше да е позорно безчестие, ако я бях взел.

— Доста свободно тълкуваш понятието „чест“, щом над тебе тегнат обвинения за съюз с най-страшния ни враг.

— Несправедливи обвинения! — остро натърти Лиан, който се вбеси пряко волята си. — А за тебе честта е единствено повод да се самоизтъкваш, поредната разменна монета, с която да си купуваш онова, което желаеш. Впрочем защо е толкова важно някакво си пророчество?

— Защото може да ни покаже спасителния път — уклончиво отвърна Мендарк.

Лиан се засмя и издрънча с веригата на белезниците си.

— Щом съм ти нужен, няма ли да променим това-онова? — Протакаше, колкото му стигаше смелостта, макар че Мендарк можеше да избухне всеки момент. — Наистина забравяш, че съм майстор-летописец. Два пъти прочетох всяка дума в книгата и няма да я забравя до последния си миг. Така съм обучен. Всеки от гилдията е способен на това.

— Но нали ей сега каза… — Магистърът разтри подутите кокалчета на юмруците си. — Я говори, проклет да си!

— Не е толкова просто — увери го Лиан. — Помня книгата на езика, на който е написана, а не го владея свободно. Трябва да си я повторя наизуст, за да се заема с превода. Това ще ми отнеме цяла нощ.

— Разполагаме и с нощта, и с утрешния ден, ако е необходимо — непреклонно го увери Мендарк. — Ако отговорът е скрит в книгата, задължително е да го научим.

Лиан пак задълба в паметта си за началото на книгата. Сказанието започна да се разгръща в мислите му. Аакимите бяха горд и силен народ, но никога не намираха твърда опора под краката си. Винаги верни и достойни съюзници, те твърде често биваха предадени. Художници и строители с ненадминато майсторство, които все се озъртаха към миналото и накрая се бяха откъснали доброволно от света. И все умуваха как да отмъстят на Рулке, който ги бе довел на Сантенар. В него съзираха първоизточника на всичките си нещастия.

— Стига си спал с отворени очи! — сепна го викът на Магистъра. — Захващай се!