Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 87

— Проследихме транкса по опустошенията, които оставяше след себе си — разказваше Игър, още по-самоуверен и властен. — Криеше се във Фейдонската гора западно от Мънцит. Надирил позна, че гадината не може да лети надалеч. Накрая я приклещихме и убихме, но понесохме страшни загуби.

— А малкото? — попита Лиан, който веднага си спомни сцената на раждането, кръвта и свирепия поглед на бебето.

— И него. Ама че бясно зверче беше!

— Чух историята още на влизане в града — сподели Шанд. — Игър, говори се, че самият ти си поразил транкса с безпощадни удари.

— Бях там — сдържано отвърна пълководецът. — Мнозина нанесоха удари и мнозина загинаха, преди да го победим. Имах късмет, че накрая бях сред оцелелите.

— Скромен както винаги! — ехидно се обади Мендарк.

— За разлика от тебе нямам желание да ме възхваляват незаслужено. Шанд, какви са новините от Каркарон?

— Рулке го е изоставил. Засега.

— Ето го нашия шанс — изтъкна Мендарк. — Да се захващаме с изработването на флейтата.

— Не ни стига златото! — сопна се Игър с досада.

— Но Фейеламор има злато.

— И сигурно е напреднала в замислите си, щом получих вест, че фейлемите са тръгнали насам от югоизточните земи — вметна Малиен.

— Доколкото знам, тя се крие в Елудорската гора… — обади се Игър.

— Ами ако… — запъна се Мендарк. — Не, няма начин…

— Като ще предлагаш нещо, изплюй камъчето най-после! — изръмжа му Игър.

— Мислех си за набег в Елудорската гора, за дай вземем златото. Но в онези дебри не можеш да си водиш цяла армия…

Игър се изправи поривисто и закрачи напред-назад из стаята.

— Плаша се, като си представя за какво може да използва Фейеламор златото — продължи Мендарк. — Само че… тя ще се разправи и с най-добрите бойци, които съм срещал.

— И все пак дали верният път е в направата на флейта? — размишляваше на глас Игър. — Плановете ни обаче трябва да бъдат изпипани до последната дреболия.

Мендарк прикри усмивчицата си и единствен Лиан забеляза изражението му.

— Ние имаме предсказание за тези събития — промълви вглъбената в себе си Малиен.

— За Фейеламор ли се отнася? — Не, то е отговор на предсказанието, изречено от Рулке. Спомни си какво ни извика той, когато го изхвърлихме от кулата в Катаза:

„Когато тъмната луна е пълна в средзимния ден, аз ще се завърна. Ще разбия Възбраната и ще отворя Пътя между световете. И Трите свята завинаги ще принадлежат на кароните.“

— Ти какво му отговори, Шанд? — сви вежди Игър.

— „Пречупете златния рог, пожелайте да се стопи стъклото, бойте се от трижди родения и се пазете от трижди предадения.“

— Детски гатанки! — ухили се Мендарк.

— Рулке не за пръв път изрича това предсказание — добави Малиен, още по-улисана в мислите си. — И в детството си съм чувала да го споменават, но отговорът беше друг. Не съм съхранила в паметта си точните слова…

— Ето нещо, което би могло да ни донесе избавление, но ти не го помниш! — язвително изсъска Мендарк. — Каква полза от Преданията на аакимите…

— Имаме си ги тези предсказания с хиляди — пренебрежително изхриптя Тенсор. — Угнетени от робството, ние ги бълвахме, както пекар вади хлябовете от фурна — и за всяка беда, достъпна на въображението, и за немислимите. Аз също не го помня. Да тръгваме, Малиен, отливът няма да чака нас.