Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 86

— Но… но това е копринена хартия! По-хубава от нея няма! Откъде я взе?

— Имах спестени пари, за да издирвам баща си, но не похарчих нищо от тях. Затова сама купих хартията.

Лиан рядко губеше дар слово, но в този миг онемя. Цената на копринената хартия беше баснословна, най-малко два златни тела за пакет. Лилис бе купила четири… Той пресметна, че и един златен тел ще му стигне да се изхрани две години.

— Не мога да се съглася — смънка, а коленете му се подгънаха. — Никога няма да събера толкова пари, за да ти ги върна.

— Лиан, аз вече не съм бедна — успокои го момичето. — Когато започна войната, изведох някои хора от Големия събор на безопасно място. Повечето бяха богаташи и Талия ги притисна да ми се отплатят за спасението си. И Мендарк ми плати щедро, че му помагах по пътя към Зайл миналата година. Скътах парите, за да плащам да търсят Джеви. А и Надирил ми дава пари, че се уча при него, представяш ли си!

— Така си се охарчила…

Лиан се отпусна на опърпания килим. През целия си живот не бе имал повече от един златен тел наведнъж.

— Щом ще е Велико предание, струва си парите — простичко отвърна момичето. — Пък и цената не е чак толкова висока. Търговецът ме познава. Обещах му да поговоря с Надирил да възложи на него поръчките за Голямата библиотека. Склони да ми направи голяма отстъпка.

Лиан се тръшна на стола си. А той още я мислеше за дете! Лилис вече си беше млада жена и съзряваше пред очите им. И какво друго бе очаквал, щом бе оцеляла по улиците на Туркад и в последвалите премеждия?

Тръсна глава. Тя му каза още нещо.

— Питах дали имаш и друго за преписване? Искам да се упражнявам малко, преди да се заема със сказанието.

— Преписвай в ей този малък бележник. Току-що го получих.

— Какво да преписвам?

— Сега ще ти намеря нещо.

18. Предсказания и пророчества

Осейон отвори вратата и каза на Лиан:

— Викат те на съвет, а Мендарк много държи да ти сложа ей тези гривнички. И заръча да предам думите „Първият ти урок!“ Огромният воин носеше белезници, свързани с дълга верига. Лилис се сащиса.

— Осейон, какви ги вършиш?!

— Не се стряскай, дете — отвърна той. — Нищо не заплашва Лиан.

— Мендарк просто иска да ми напомни, че съм негов длъжник — промълви летописецът.

Посегна към патериците, без да трепне. Последните месеци изгориха като с нажежено желязо незрелостта у него. Още какво би могъл да му причини Мендарк, което да не е преживял досега? Щеше да му угажда с усмивка, но през цялото време тихомълком да гони своите цели. Лиан протегна ръце напред и Осейон щракна белезниците на китките му.

Стражът го отведе в разкошните покои на Магистъра. В украсата им бе вложено най-доброто, което можеше да предложи Сантенар — гоблени, изтъкани със златни и сребърни нишки, килими от най-скъпата коприна, мебели от абанос, леопардово дърво и други редки и ценни видове дървесина, инкрустирани със седеф и нефрит. За съвета се бяха събрали Игър, току-що завърнал се от преследването на транкса, Мендарк, Шанд, пристигнал от Каркарон, Тенсор и Малиен. Надирил пак не се чувстваше добре.