Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 85

Лилис спря, хванала дръжката на вратата.

— Ще правя каквото поискаш — промърмори тя, преглътнала обидата.

— Има нещо, което трябва да бъде вършено безупречно. Можеш ли да преписваш?

— Надирил ме научи първо на това — засегна се момичето.

— И остана ли доволен от напредъка ти? Тя се поколеба.

— Ами не чак доволен…

— Ще препишеш ли това на чисто? — Даде и лист, който бе запълнил с равния си почерк. Изпъстряха го задрасквания и поправки с различни мастила. — Не забравяй — никакви грешки. Ако не разбираш нещо, попитай.

Тя подостри ново перо и започна да пише, навела глава към листовете. Пак застана до лакътя му, и то по-скоро, отколкото бе очаквал.

— Въпрос ли имаш?

— Готово е!

— Толкова бързо?

Лиан взе нейния лист, изписан в красивия, макар и старовремски стил на Надирил. Но точно затова подхождаше на текста. Лиан провери придирчиво всяка буква и завъртулка, като поглеждаше оригинала.

— Почти съвършено… Много добре!

Лилис обви с ръце шията му и го целуна по бузата.

— Това ли беше? — попита се тя.

— Дори не сме започнали — засмя се Лиан. — Имам за тебе толкова работа, колкото не ти се е събирала за цял живот. Я погледни.

На пода до бюрото бяха оставени три тома, подвързани в разноцветна кожа. Две от книгите бяха оръфани и захабени, третата изглеждаше по-нова.

— Това е моето „Предание за Огледалото“ и съм убеден, че ще стане Велико предание.

Той неволно сплете пръсти зад гърба си, докато изричаше думите.

— Искаш аз да препиша твоето сказание?!

Лиан не разбра правилно възклицанието й.

— Знам, задачата е тежка. Виж каква цапаница.

Отвори първия том, чиито страници имаха по-плашещ вид от току-що преписаната. Същинска джунгла от няколко цвята мастило, поправки, номерирани допълнения, вмятания, пъхнати тук-там нови листове, бележки по полетата…

— Но такава задача подобава на майстор-книжник. За мене ще е прекалено висока чест.

— Знаеш ли как ще ме оскубе за оказаната му чест майсторът-книжник? Нямам пукната пара. И да му търпя киселото сумтене по цял ден? С тебе, Лилис, се работи много по-леко. Но ако ти е трудно или не ти се иска…

Лилис грабна томовете и ги притисна до гърдите си.

— Искам, то се знае! — отвърна надменно. — Искам тази работа повече от всичко и никой не би се старал повече от мен. А къде са чистите листове?

— Хартия ли… Дори не бях помислил. Нямам пари да купя дори малък бележник. Ще видя мога ли да изкопча нещо от Мендарк. Сложи ги на мястото им. С малко късмет ще започнеш следобед. Впрочем и без това не можеш да се занимаваш с третия том. Не съм довършил тази част от сказанието. А за четвъртия още нямам бележник. Къде ги дянах тези патерици?

Лиан изкрънка малък бележник с бели листове в кожена подвързия, но не получи нищо друго. Чака дълго Лилис да се върне. Боляха го краката. По средата на следобеда закуцука към прозореца и се загледа през решетката в двора и кривото дърво.

Лилис влезе, олюлявайки се, метнала на гръб тежка торба.

— Какво си носиш — обяда ли? — весело я посрещна Лиан. Момичето отвори торбата и извади четири дебели пакета хартия, мека и гладка на пипане.