Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 84

— Влез! — извика той, без да помръдне от стола.

Краката му заздравяваха, но всяка крачка беше неприятно изпитание.

Лилис надзърна и попита:

— Позволяваш ли да поседя при тебе за малко?

— Разбира се. Как е Надирил тази сутрин?

— Спи.

— А баща ти?

Джеви го отбягваше след разговора им в каруцата.

— С Пендер отплаваха към Ганпорт.

— Оставил те е сама?

— Ами нали трябва да работи… — защити баща си Лилис.

— С тези наскоро счупени кости ли?

— И сега може да върши какво ли не.

— Ти обаче нямаш с какво да се занимаваш, а?

— Нямам! И съм самичка. Липсват ми и Джеви, и моята приятелка Талия.

Лиан се вкопчи в шанса да задоволи любопитството си.

— Лилис, ще ми кажеш ли как се отнася баща ти към нея? Изражението й издаде, че тя не е много сигурна дори в собствените си чувства.

— Според него тя е най-прекрасната жена на света.

— А според тебе?

— Обичам Талия с цялата си душа.

— И какво ще прави Джеви?

— Страхува се. Ох, Лиан, стана тя една… досущ като в приказките. Той се чуди как може един обикновен моряк…

— Не ми се вярва — прекъсна я Лиан — това да има някакво значение за Талия.

— Разбира се, че за нашата Талия няма значение! — натърти, момичето. — Ама той не знае. Нищичко не разбира от жени.

— Дали не е добре да му помогнеш… — подсказа Лиан.

— Добре е, да! Ех, че бъркотия! — Тя предпочете да не продължават разговора за баща и. — Как ми е жал, че не съм в Голямата библиотека, толкова е хубаво там…

Слабичкото й лице грейна за миг.

— Слушай — засмя се Лиан, — сетих се нещо. Защо не помогнеш и на мен в работата?

— Охо! — Той сякаш й бе предложил цяло съкровище. — Само че ти си такъв умник, как ще ти помагам…

— Повечето ми занимания са съвсем обикновени — проверявам книжа, подреждам ги, намирам книги, преписвам. И чак когато всичко се събере в цялостно сказание, започва да подлъгва колко съм умен. Виж това! — посочи той огромната купчина документи, изпратена му от Мендарк. — Трябва да ги подредя и опиша.

— Моля те, позволи ми аз да го свърша. Толкова имам да уча, но откакто заминахме от Голямата библиотека… — Тя се запъна, за да не засегне неволно наставника си. — Надирил все беше зает с важни дела, а сега е болен.

— Немалко знания, които ще ти бъдат от полза, няма да намериш в книгите — увери я Лиан. Самият той бе извлякъл тази поука доста късно. — Разбира се, съгласен съм да работиш с мен. Дори признавам, че много се нуждая от помощта ти. Ела, ще ти покажа какво Ще вършиш.

Няколко дни той се радваше на компанията на Лилис, а документите скоро бяха подредени така, че стигаше той да се сети за някой и момичето вече го държеше в ръка. Но постепенно започна Да се уморява от напрегнатото й внимание.

— Лилис… — Тя се озова мигновено до лакътя му. — Съжалявам, но все се разсейвам, защото ме наблюдаваш, без да мигнеш.

Момичето посърна.

— Искаш да изляза ли? Само кажи — опита се тя да запази достойнството си.

— Не искам, разбира се. Но това не е добре нито за мен, нито за тебе. Какво друго да ти възложа?…