Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 83

„Е, всеки човек, променил своя свят, не бива да очаква признание. С това се примирявам. Но как да допусна след смъртта ми други да си припишат всички заслуги, а моето име да бъде свързано с несполуките и глупостите на Съвета? Ще имам свое Велико предание! Никой не е по-заслужил. Инструментът, с който ще си послужа, е в ръцете ми — Лиан. Задължен ми е за годините, през които плащах обучението му в школата. Няма да е лесно, тези летописци ревниво бранят своята независимост, но е постижимо. И ще стане! Събитията, насред които сме сега, ще се превърнат във Велико предание не «Предание за Огледалото», а «Предание за Мендарк»!“ С тази утеха Магистърът се унесе.

Настаниха Лиан под охрана в стая на първия етаж в цитаделата — малка, но спретната и със зарешетен прозорец. През него се виждаше ограден двор с едно голо дърво, чиито клони стърчаха като изкривени от ревматизъм пръсти.

Щом съмна, Мендарк нахълта в стаята.

— Време е, летописецо!

— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита младежът.

— Искам моята история да бъде разказана. Нека и в бъдещето се знае как съм се жертвал за този свят.

„Що за наглост!…“ — Зает съм с „Предание за Огледалото“.

— Чудесно. Ще промениш заглавието — „Предание за Мендарк“, защото всичко се върти около моите дела.

Лиан зяпна като поразен от мълния.

— В школата няма да склонят за нищо на света. Предлагам ти да потърсиш някой наемен разказвач.

— Неблагодарник! Това е моята история, а аз те храних петнадесет години! — изръмжа Магистърът.

Лиан с удоволствие би го цапардосал, но само затътри крака към прозореца и надникна, докато овладее обзелия го бяс. Стоящите на стража пред вратата нямаше да го избавят навреме, ако Мендарк се наканеше да му стори зло. И тогава се сети, че може би му се отваря вратичка — дали няма все пак да научи какво всъщност се е случило в дните, когато е възникнала Възбраната? И истината за пленяването на Рулке? Защо да не се възползва от слабостта на Магистъра и да се добере до документи, които никой друг не е виждал? Но трябваше да опипа почвата внимателно.

— Съзнавам колко съм ти задължен — обърна се той към Мендарк. — Заповядай да ми донесат архивите ти и ще обмисля твоето искане. Дори да се съглася обаче, спомни си какви са задълженията на майсторите-летописци — те лично проверяват свидетелствата. Ще ми дадеш всеки документ, който ти поискам, а аз няма да променя нищо освен онова, което съм разкрил като неистина. Не изпълниш ли тези условия, ако ще да съчиня най-великолепното сказание, то никога няма да бъде признато за Велико предание.

Мендарк се ядоса, но преди да се развика, до вратата застана Игър.

— Разбира се! — припряно каза Магистърът на Лиан с измъчена усмивка.

— Просто не е за вярване! — озъби им се Игър. — Светът се разпада на парчета около нас, но ти не мислиш за друго освен за славата си. Рулке дали ще чака, докато вие двамата обсъждате своите приказчици за дечица?

Изплю се на пода до краката на Мендарк и се отдалечи.

На другия ден Лиан седеше до масата при прозореца. Започваше да подрежда документите на Мендарк от първия сандък, но тази задача не му беше присърце. Все си мислеше за Каран и не можеше да се съсредоточи. Някой потропа плахо на вратата.