Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 81

— Да се заемем с истинския си проблем — Рулке! — подкани ги Игър.

— От онази машина ми се омръзва кръвчицата — смънка Магистърът, наежен в креслото си като лешояд. По раменете му и тапицерията се ронеха люспици кожа. — Рулке ще ни унищожи. Нямаме оръжие, което да го възпре. Нито защита!

— Тогава да се хващаме на работа и да намерим! — скастри го Игър. Застанал прав до камината, той изглеждаше двойно по-едър от Мендарк. — Рулке понесе тежък удар в Каркарон. Може би не е толкова велик, колкото би искал да се заблуждаваме. Това ми дава нова надежда.

— Ами планът на Шанд да изработим втора златна флейта? — напомни Малиен.

— Ако я имахме — размечта се Мендарк, — бихме могли да го сварим неподготвен. Да рискуваме всичко, за да спечелим всичко — машината!

— Флейтата не може да се мери с тази машина — завъртя глава Игър. — Тя просто отваря портали от едно място към друго. А машината е и оръжие, и защита. И не забравяйте, че за флейтата се нуждаем от червено ааканско злато, а то не ни достига.

— Но Фейеламор има предостатъчно! — изсумтя Мендарк, все още озлобен от неуспеха.

— Ти си играй с твоите фантазии, ако искаш! — с пренебрежение изтърси Игър и тръгна към вратата. Тази вечер изобщо не куцаше. — А в истинския свят аз трябва да управлявам империята си и да смазвам бунтове, да не споменавам за главоболията с транкса. Видели са го недалеч — във Фейдонската гора. Ще го подгоня още сутринта.

Мендарк се затвори в стаята. Не се съмняваше в правотата си. Задължително беше да сътворят нова флейта. Нищо друго нямаше да им помогне.

„Нямаш злато!“ — сякаш кресна някой друг в главата му.

Дори когато се проснеше по гръб в леглото, ставите му пареха. Струваше му се, че през последния месец се състари с десетилетия.

Завлече се в банята и се отврати от отражението на лицето си в огледалото. Едва се въздържа да не забие юмрук в стъклото. Животът му изтичаше като водопад, но оставаше толкова несвършена работа! Той отпадаше прекалено бързо — след броени месеци щеше да е прикован към постелята от своята немощ, а след не повече от година щеше да е труп.

Идеше му да залости вратата и повече да не си покаже носа навън. Отчайваше го не скорошната смърт, напротив — очакваше я с интерес след толкова векове. Смъртта щеше да бъде върховният завършек, ако преди нея постигнеше всички свои цели.

Магистърът обичаше силно и своя град, и целия Сантенар. Немислимо беше да умре, ако над тях все още е надвиснала заплахата на Рулке. Разправеше ли се веднъж завинаги с тази опасност и с Фейеламор, можеше да се присмива и от гроба на победените врагове.

Дръпна шнура на звънчето и щом слугата надникна, заповяда му да повика лечителите и знахарите. Те се стараеха да облекчат схванатите мускули и изопнатите сухожилия, да скрепят с магиите си крехките кости и претритите стави. През това време в главата на Магистъра се зараждаше нов план. Фейеламор грабна ааканското злато, което беше редно да попадне в неговите ръце. Значи в нея беше ключът към всичко. Фейеламор обаче беше могъща противничка. Мендарк можеше да очаква необходимата му подкрепа от един-единствен човек на този свят.