Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 80

Самият Магистър стоеше до камината и отпиваше от малка чаша ароматна теления — сладкото питие, което Шанд дестилираше от презрели гелони. Наведе и остави чашата на решетката да се сгрее, уханието тутакси се разнесе из цялата стая.

Малиен държеше своята чаша, без да я поднесе към устните си. Наблюдаваше с удоволствие червени, оранжеви и пурпурни оттенъци в иначе златистата течност, които се преливаха от играта на пламъците в камината.

— Колко малко ни дели от пустотата… — промълви Надирил и се подпря на възглавниците.

Лилис притича да ги оправи.

— Благодаря ти, дете. — Ръката му се отпусна като сивкава буца върху белоснежния лен на чаршафите. — И колко лесно би било да ни смажат…

— Искам да поговорим за Лиан — настойчиво се намеси Малиен.

— Потайната Малиен най-сетне подаде глава от черупката си — раздразнително се заяде Мендарк.

— От Тенсор научих колко е лесно да сбърка водачът, а от вас двамата — колко капани го дебнат по пътя! Исках да изтъкна каква огромна несправедливост бе проявена спрямо Лиан.

— Гузната съвест ли говори с устата ти? — сопна се Мендарк.

— Да, изпитвам угризения. Колкото и надарен летописец да е Лиан, той е почти безпомощен в околния свят. Аз постъпих зле с него в Каркарон.

— Да бе… — не отстъпваше Магистърът. — Ала не беше толкова безпомощен, когато отведе Каран горе, за да ни предаде.

— Аз го опознах. Надзърнах в душата му — той е невинен.

— Да го беше видяла в Готрайм през онези нощи, нямаше да си толкова убедена — още по-несговорчиво рече Мендарк.

Пак взе да му се струва, че всички в тази стая са се настроили срещу него.

— И аз вече не съм особено склонен да ти вярвам! — озъби му се Игър. — Толкова отдавна изкривяваш истината в своя полза, че си загубил способността да я разпознаваш.

— Аз държа на доброто си име! — вбеси се Магистърът.

— Че как да не държиш — нали се крепи на собствените ти измислици! Цялата ти слава е твое собствено творение.

— Ти пък си един жалък неудачник!

— Транксът не би се съгласил с тебе — опита се да ги укроти Надирил. — Чуй ме, Мендарк — сега виждаме другояче извършеното от Лиан.

— Преди да се съглася, бих искал да чуя и какво има да каже Каран. Защо е отишла доброволно да служи на Рулке?

— Защото си е такава по нрав! Познавам я и… не би позволила лесно някой да я разиграва — отсече Малиен и най-после отпи от чашата.

— Значи се споразумяхме — натърти библиотекарят. — Край на приказките за съд над Лиан, връщаме му свободата.

— Така да бъде — отстъпи Мендарк. — Ще ти угодя, но ще го Държим под око до завръщането на Каран, иначе знае ли се…

— Ще възложа тази задача на някои от малкото останали ми верни уелми — предложи Игър. — Вартила ще отговаря за това. Малиен, а ти не се тревожи — косъм няма да падне от главата му.

Мендарк се усмихна неискрено. Съотношението на силите пак се променяше. Той губеше опора под краката си, затова пък Игър отново се издигаше. След Хависард нищо не му вървеше както трябва, а и не знаеше какво да стори.