Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 79

Лиан сдържа пристъпа на гадене.

— Хайде, да не се бавим!

Не му се гледаше, докато Джеви загреба от торбата шепа гърчещи се бели твари, нагласи ги върху раната и я превърза хлабаво с влажен парцал.

— И сега какво? — промърмори Лиан.

Малиен, на която май и прилошаваше, се пресегна назад в каруцата и взе огромно шише с червено вино.

— Сега чакаме! Къде ти е чашата?

— Мога и направо от бутилката. Той я надигна за могъща глътка.

— Лиан, а какво усещаш на крака? — обади се Лилис.

— Малко ме е гъдел по краищата на гноясалото.

Момичето се зае да шета заедно с Малиен в подреждането на бивака. Баща й седна срещу Лиан в каруцата — изглежда не искаше той да се чувства сам. Но не отваряше уста.

— Как е ръката ти? — опита се да го заприказва Лиан.

— Никак не е зле.

Тъй и не го чуха да се оплаква нито веднъж, поначало продумваше рядко, и то повечето пъти на Лилис.

Отново дълго мълчание. Лиан лочеше виното и си казваше, че ако на Джеви не му се приказва, най-добре да слезе от каруцата.

— Как ли са Талия и Шанд в Каркарон? — подхвърли нехайно по някое време.

За миг зениците на моряка се разшириха от ужас, но той побърза да наведе глава. „Брей, че интересно! — прозря Лиан. — Влюбен е в нея. Защо ли не се досетих по-рано?“ — Надявам се с Талия всичко да е наред — добави той. — Тя е чудесна жена.

Джеви смънка нещо под носа си, а виното както винаги омая Лиан и той непредпазливо реши да поразвълнува моряка.

— Да знаеш, според мен Талия е влюбена в тебе. На Джеви му заседна буца в гърлото.

— Стига глупости! Как е възможно тя да ме обича? Тя е толкова… — Запъна се и отсече: — Лиан, я си гледай твоята работа!

Скочи от каруцата, без да го е грижа за зарастващите кости, и се шмугна в шубраците край пътя.

— Лиан, събуди се!

Лилис разтърсваше рамото му. Слънцето се бе издигнало високо.

— Какво има?

— Време е за закуска.

Лиан се натъпка, без да обръща внимание на храната. След това Джеви махна превръзката много сръчно и внимателно. Лиан затаи дъх, за да не вдиша отново вонята на гнилоч. Джеви и Малиен се наведоха да погледнат раната.

— Как е? — припряно попита Лиан. Малиен клатеше глава.

— Изобщо не ми се вярваше…

— Какво става?!

— Няма и помен от гангрена.

Джеви вдигна една личинка и се ухили до ушите.

— Тия дребосъчета доста са затлъстели, как ти се струва? Лиан изломоти нещо.

— Не разбрах — отвърна Малиен. — Добре ли си?

Лиан се разкикоти. Страшният махмурлук изведнъж престана да го тормози.

— Споходи ме идеята да съчиня „Ода за личинките“, докато пътуваме към Туркад. Да тръгваме!

17. Ученичката на книжника

Вечерта, след като докараха Лиан в Туркад, неколцина се събра ха в къщата на Надирил — прекрасна стара вила със собствена градина, недалеч от цитаделата. Пътуването бе изтощило стареца, чиито дробове още свиреха.

Лилис беше при своя наставник. Дойдоха Мендарк, Игър и Малиен. Игър се появи избръснат и пременен в нова синя роба вместо привичните си черни одежди. Изглеждаше, че няма търпение да започне живота си наново. На вид беше спокоен, дори по-самоуверен, отколкото го бе виждал Мендарк досега. Победата над транкса му върна облика на предишния доблестен Игър, оставил зад себе си пораженията, които войната и несгодите нанесоха на духа му. Това преобразяване беше изумително, само че Мендарк неволно се запита колко ли ще трае този път.