Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 76

В първобитната конска каруца усещаше с болните си крака всяка неравност и дупка по пътя. Лилис държеше юздите, а Джеви седеше до нея и я увещаваше съвсем ненужно да внимава повече. Малиен ги придружаваше на кон. Игър, Мендарк, Надирил и спътниците им бяха заминали за Туркад един ден преди тях. Другите аакими пък останаха в Готрайм при Зара, която беше твърде зле да понесе такова пътуване.

— Малиен, а ти къде виждаш мястото си в тази история? — не се сдържа Лиан.

Отдавна си задаваше въпроса, защото Малиен няколко месеца не показваше никакво желание да се намеси в борбата срещу Рулке. Държеше се настрани още след неуспешния опит да затворят Нощната пустош миналото лято.

Тя побутна с пета коня си и доближи каруцата.

— След безразсъдството на Тенсор и провала при разлома не виждах пътя пред себе си. Предпочетох да бездействам, докато не се изясни срещу какво сме изправени.

— Е, сега си наясно, та няма накъде повече — отвърна Лиан.

— Но аз не мога да направя нищо срещу машината на Рулке.

— Щом е тъй, какви са намеренията ти?

— Миналата есен пратих на изток скийт с послание, призовах нашите сънародници да дойдат, за да обсъдим всичко. От Туркад ще прекося морето с кораб, за да се срещна с тях. А твоето място къде е, летописецо?

— На страната на Каран, разбира се!

Малиен се пресегна безцеремонно и обърна лицето му към себе си, за да впие поглед в очите му. Мигът се проточи, преди да го пусне.

— Убедих се, че говориш искрено.

— То се знае! — укори я тъничкото гласче на Лилис. — Лиан няма да те лъже, като говори за Каран!

— Лилис, не се намесвай, това не е наша работа — сгълча я на свой ред Джеви.

— Щом опира до приятелите ми, значи е моя работа! — ядоса се момичето.

Малиен се отдръпна от каруцата и продължиха в мълчание.

— Не карай през този камък! — подвикна Джеви.

Лилис стисна устни и спокойно заобиколи малкото препятствие.

— Джеви, вече не съм на пет годинки — напомни тя със сдържана досада.

— Навлязохме ли в земите, подвластни на Мендарк? — обърна се Лиан към Малиен.

— Не ми се вярва. Защо питаш?

— Защото няма друга страна, която да харчи повече за господаря си и по-малко за пътищата си.

Той изпъшка страдалчески.

— Отбий встрани — нареди Малиен на момичето.

Лилис спря каруцата под голите клони на крайпътно дърво. Лиан се бе изкривил настрана.

— Какво ти е? — попита Малиен.

— Всяко друсане е като набождане на стъкло в краката ми.

Тя изпружи краката му на капрата, нави крачолите и се зае да махне превръзките. Раните на левия крак несъмнено заздравяваха, но десният беше плашещо подут и зачервен.

— Джеви, какво ще кажеш? Убедена съм, че си видял доста рани през живота си.

— Стотици. И хич не ми харесва как това възпаление е проникнало навътре. Лилис, наклали огън, моля те, и кипни вода. Само внимавай…