Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 75

— Стига глупости! — Талия я повлече напред. — Тя те призовава. И това е могъща илюзия. Щом се махнем оттук, не би могла да ти стори зло.

Каран се терзаеше, че остава равнодушна към отчаяна молба, но по-нататък зовът наистина секна. И всички чудатости в гората наоколо изчезнаха отведнъж.

Пробиха си път през заровени в снега бурени и намериха края на платото. Вървяха по него до края на деня и през следващия. Стигнаха до пътеката, виеща се по канарите. Притъмняваше, но Каран продължи. Тревожеше се за Лиан и подтичваше по опасния наклон.

— Чакай де! — скара й се Талия. — Що за лудост? Ще се пребиеш.

— Лиан има нужда от мен.

— Но не и мъртва. Ако искаш, препускай. Аз няма да се надбягвам с тебе.

Каран я изчака и продължиха надолу по-благоразумно. Щом слязоха в подножието, Каран отново се разбърза и Талия не изоставаше от нея въпреки разранените си крака. Пристигнаха в Готрайм посред нощ.

През капаците на един прозорец се процеждаше светлина — кабинетът, където Рейчис съхраняваше счетоводните книги. Вратата беше залостена. Каран потропа на прозореца два пъти, после още три пъти, за да я познаят по сигнала. Капакът се отвори.

— Каран! — изрече Рейчис задъхан. — Ти ли си?

— Аз съм — жива и здрава. — Тя подскочи върху перваза и стъпи леко на пода. — Ето я и Талия.

Рейчис се отпусна на стола.

— Това трябва да е сън. След вестите от Каркарон, които чухме…

— Сбъркали са. Колко се радвам, че пак съм си вкъщи. — Тя помогна на Талия да се покатери през прозореца.

Спътницата й се стовари на пода със стон.

— О, съвсем забравих за горките ти крака. — Каран се наведе да разхлаби кончовите на ботушите й. — Рейчис, има ли топла вода?

— Котелът в кухненското; огнище е пълен.

Икономът излезе. Чорапите на Талия бяха залепнали за ходилата й и ги свалиха, чак след като ги намокриха. Раните не бяха дълбоки, макар и болезнени. Каран се подсмиваше, докато ги промиваше и мажеше с мехлем.

— Не виждам нищо смешно — начумери се Талия.

— Както си лежах в снега насред поляната, видях дървото да се огъва назад, а ти го прегръщаше втрещена.

— Имала си лъжливи видения заради илюзиите на Фейеламор — кисело подхвърли Талия.

— Върхът на дървото почти опря в снега — хилеше се Каран, — а устата ти така зейна от ужас, че можех да ти различа сливиците.

— Нищо подобно. Вятърът ми е разлепил устните.

— От ужас — натърти Каран и прихна. И Рейчис се усмихна. — Най-удивителната гледка. Досетих се, че ще отвлечеш вниманието на Фейеламор, като забиеш глава в снега, а на мен би останало да избавя и двете ни. Но тя в последния миг ти се изпречи. Прехласнах се. Ако беше размахала ръце, сигурно щеше да полетиш.

— Все някой трябва да те измъква от бъркотиите, в които затъваш. Значи няма нужда да се заяждаш как точно е било направено.

Каран се разсмя от душа.

— Нямам търпение да разкажа всичко на Лиан. Къде е той?

— Отведоха го в Туркад — каза Рейчис.

— Отведоха го? Как тъй?

— Защото те е предал на Рулке.

ВТОРА ЧАСТ

16. Необикновено лечение

Пътуването към Туркад беше мъчително, най-вече защото Лиан знаеше, че не успя да направи нищо за Каран, и не му се вярваше да я види пак някога. Но той никога не губеше надежда. Всяка сутрин се будеше в очакване този ден да ги догонят Шанд и Талия, довели Каран или поне донесли вест, че е жива. Всяка вечер се увиваше в опърпаните одеяла отчаян, че още ги няма.