Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 73

Фейеламор я изгледа с пренебрежение.

— По нищо не се различаваш от останалите жени на тази окаяна планета. Как ли се е забавлявал Рулке да те очарова без никакво усилие. Усмихва се, взира се в очите им и те примират. Сподели ли и леглото с него? — Тя се приведе към Каран. — Ама че си гнусна гадинка! Едва ли би паднал толкова ниско.

— А после видях онези страшилища в пустотата — забърбори Каран с глас на малка глезла. — Трупаха се до Стената, лигавеха се, драскаха с нокти. Толкова се плашех, като ме погледнеха! А едно дори се промъкна през Стената! Трябваше да се спасявам. Рулке не биваше да ме излага на такава опасност. — Каран се възпря да не фъфли — защо да прекалява? — Не съм виновна аз. Той беше длъжен да ме защити. Умолявах го, но не ме чуваше. Затова прекъснах връзката, докато той се устремяваше към Аакан. Нима можех да знам какво ще последва?

Презрението на Фейеламор беше безпределно.

— Защо те е оставил жива след тази постъпка от страх? — Впи пръсти в палтото на Каран и я придърпа към себе си. — Какво се случи после?

— Всичко се обърка в паметта ми. Рулке се бореше да закрепи Стената, за да не бъде разкъсана. — Каран се вживя в глупавото детинско бръщолевене. — Навсякъде имаше чудовища. Чух го да вика „Транкс!“ и грамаден човек-звяр с криле го връхлетя. Сбиха се, Рулке го рани с лъч от машината. Транксът избяга, но нахлуха други. Нарече ги лорски. Вкопчиха се в схватка, а аз офейках. Да де, спасих се — добави превзето.

— Още при първата ни среща те разгадах — изсъска Фейеламор. — Коварна, скимтяща, дребна отрепка. Почти съм готова да съжаля Рулке, който си е въобразил, че ще му бъдеш полезна. И все пак научих много от тебе. Увереността му е разколебана. Той е слаб! Преди да го затворят в Нощната пустош, нямаше да трепне дори пред транкс. Я почакай… — запъна се склонната да размишлява на глас Фейеламор. — Да не го подценявам. Когато тя се е отказала от усилието, нанесла му е ужасен удар, разкъсала е съзнанието му. — Позволи си злорад кикот. — Рулке е дори по-слаб, отколкото смеех да се надявам, и сега ще му се наложи да потърси друг с дарбата на усета. Но тази какво да я правя? Ако не беше предупреждението за трикръвната, бих я пуснала. Толкова е подла, че ще навреди повече на враговете ми, а не на мен.

Каран седеше отпуснато на снега и триеше устата си с ръкав. Пред очите й всичко бе размътено.

— Не, по-добре да не рискувам — реши Фейеламор и сви пръсти.

Талия още се опитваше да преодолее някак илюзията. Понякога дори долавяше движенията на двете жени зад преградата. Питаше се как ли въздейства заблудата — за сетивата стената беше плътна, а не можеше да е такава. Преобразуването на вещества беше съвсем Друг дял от Тайното изкуство и дори най-надарените рядко постигаха успех.

Ако имаше брадва, щеше да си опита късмета, но не й се вярваше, че би успяла. Изведнъж я осени нова идея. Напълно неуязвимата илюзия изискваше създалият я човек да предвиди и предотврати всички възможни посегателства. Но което беше непосилно за съзнанието на Каран, едва ли щеше да е толкова мъчно за подготвеното по съвсем друг начин съзнание на Талия, която Фейеламор почти не познаваше.