Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 67

— Щом Лиан получи свободата си, бях длъжна да спазя своята половина от уговорката. Рулке пожела да намеря за него Пътя между световете, но тогава всичко се обърна срещу нас.

— Значи Лиан те е придумал да отидете в Каркарон?

— Не говори глупости! Аз реших! Измъкнах се потайно от къщата, но той ме спипа и не ме пусна да тръгна сама. — Очите на Каран засияха. — Държа се великолепно! И не съм виждала по-храбра постъпка от опълчването му срещу Рулке. Е, накрая нищо не постигна. Къде е Лиан сега? Всичко наред ли е с него?

— Нищо му нямаше, когато тръгвах от Готрайм — премери думите си Талия и седна на скамейката.

Каран си спомни за печените личинки и грабна котлето.

— Искаш ли чай? — попита нехайно.

— Какво си сготвила? Може ли да опитам?

— Ти не си ли носиш храна?

Каран държеше котлето настрана, силно притеснена.

— Имам предостатъчно! Просто ми стана любопитно…

Каран полека изсипа личинките в дъното на огнището, изми котлето и го напълни с вода. Пиха чай в дървени чаши, издялани нескопосано от предишен обитател на заслона.

— Как ме намери? — попита пак Каран. Талия обясни защо обикаля наоколо.

— Радвах се на свободата, да си призная.

— Значи Каркарон е изоставен?

— Да, така го заварихме аз и Шанд на четвъртия ден от хид, значи преди три дни. А днес се натъкнах на следа от малък ботуш при ръба на платото на една левга оттук. Кой друг можеше да е освен тебе?

— Не съм била аз — замисли се Каран. — Минах през гората и после валя сняг.

— Интересно… Не знаех накъде да продължа, затова вървях по края. Зърнах тази къщурка съвсем случайно.

— Малка следа ли?! — ахна внезапно Каран. — Не е Рулке, не са и гашадите. Да не се е изгубила жена или момиче от Готрайм?

— Всички си бяха там, когато тръгнах. Не смееха да се отделят от къщата заради транкса. Прегладнявам. Я да видим с какво да се заситим.

Същинско изобилие според Каран — цял самун хляб, увит в мазен плат и все още мек, малка пита твърдо сирене, два вида сушено месо, едното подлютено както го обичаха жителите на горещите северни земи. Талия си носеше солена риба, също и огромно парче пушена риба.

— Риба… — изсумтя Каран. — Откраднах няколко пушени змиорки от Каркарон и още усещам вкуса на този боклук.

— Ами да не беше крала храна от гашадите, но не пренебрегвай моята риба толкова лекомислено. Няма по-вкусна риба от бамунди. Гозба за принцеси.

— Пушено бамунди? Де да знам… — проточи Каран.

— Както искаш. Видя ли бамунди, не мога да се спра. И да знаеш, все се чудя дали Шанд не я е измъкнал от личните запаси на. Мендарк. — 0, това вече е друго! Ще я опитам.

Талия се подсмихна и извади цяла кутия сладкиши. Тя се бе погрижила дори да вземе няколко подправки в хартиени кесийки. Имаше сушени плодове и зеленчуци.

— Готови сме за пиршество, липсва само лук. Как ще се тъпчем с пушено бамунди, особено измъкнато под носа на Мендарк, като нямаме лук?

Каран, която се срамуваше, че няма какво да предложи, веднага се засмя до уши.

— Имам две глави лук. Ще ни стигнат.