Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 68

— Прекрасно! Виж какво намерих в Каркарон.

Талия й подаде ножа. Каран се разчувства и я прегърна повторно.

— Подарък ми е от милата Малиен.

Каран доливаше чашата кафе и чоплеше сладкиша. Не знаеше как да подхване разговора заради тежките си угризения. Изведнъж изпъна ръцете си по масата.

— Знам, че сгреших. Ако искаш, вържи ме, няма да се дърпам. Талия избута ръцете й от масата.

— Не на мен се пада да отсъдя. Кажи ми все пак какво си направила.

— Лиан е по-важен за мен от всичко, но сега се боя. Колко ли хора е убил транксът? Как ли ще се промени светът?

Талия се пресегна и докосна сцепената й устна.

— Това от какво ти е?

Каран се впусна да разнищва историята си. Разказът се проточи дълго, защото от Каркарон се отплесваше накъде ли не и далеч назад в миналото — до детството, до баща й Галиад — наполовина ааким, до Тенсор и останалите аакими. Пак изреди преживяното в Нощната пустош, повтори признанието на Тенсор онази нощ в Сухото море, сподели за нещастната си майка и за любовта си към Лиан.

Обясни всяка негова привидна проява на двуличие и коварство — в Нощната пустош, през злощастната нощ в Тулин, дори в Шазмак, когато го свари да тършува за Огледалото. Не пропусна и миговете на доблест — как подпали старата къща в Нарн, как търпя мъченията в Готрайм, за да не я предаде. Очите й блестяха, докато описваше сказанието му в Каркарон.

— Нима след всичко това можех да скъпя отплатата си?

— Забелязвам, че отбягваш да говориш за ролята на Мендарк — подхвърли Талия. — Не я пропускай, моля те.

— Ти си негова близка помощничка — въздъхна Каран.

— Предпочитам да си откровена.

— От мига, в който срещнах Мендарк, не можех да му се доверя, защото той ме намрази. А сега го презирам.

— Не те мрази. Но ти не играеш по свирката му. Мендарк се стреми да властва, да господства, да бъде прочут с могъществото си.

— Ако бяхме успели — промълви Каран, — щеше да е от онези дела, които увековечават в преданията. Но…

— Въпреки това ще ви възпеят — вметна Талия.

— Нищо чудно. Аакимите например се отнасят по-възторжено към величавия провал, а не към вечно побеждаващите герои. Сигурно затова все още изпитвам уважение към Тенсор, колкото и глупости да извърши. Но за мен всичко приключи. Отивам си у дома, залоствам вратата и загърбвам света. Искам да се грижа за имението си, за градините, да поправям щетите от войната. А най-голямото ми желание…

— Няма да го бъде — завъртя глава Талия. — И ти се нареди сред видните люде. Светът не би допуснал да го загърбиш.

Каран се засмя притеснено.

— Дрън-дрън! Бедна стопанка, която няма пари да си плати данъците. И…

— Величието се познава по делата! Мнозина ти се възхищават, сред тях съм и аз. Твой дълг е да помогнеш и на своята страна, и на всички в Сантенар. Извинявай, искаше да кажеш нещо…

Каран бе притихнала.

— Май няма значение — прошепна тя. — Такъв тревожен хаос, краят му още не се вижда. Не е време за мечти. Но какво ще стане с Готрайм след смъртта ми? Толкова искам да имам дете…

Талия избълва невъздържано:

— Трикръвните са ялови!

Каран застина като статуя и кръвта бавно Се оттече от лицето й, докато накрая наистина заприлича на мраморна маска.