Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 56

Казано от него, онова, което отдавна трябваше да е проумяла, проби през вкоренените в ума и внушения като мълния.

— Ти не си се родила, за да изпълняваш дълга си, както е присъщо на нашия народ. Задължена си на Фейеламор единствено за обучението и отглеждането ти, отплатила си се отдавна. А и не си се заклела по своя воля да ни служиш. Фейеламор те възпита според своите желания и не може да се смята, че наистина имаш дълг към нея.

Мейгрейт ги зяпаше объркана.

Еламай се смръщи. Тя беше най-откровена в проявата на чувствата си.

— Дългът сам по себе си не означава нищо. И ти не си й задължена просто защото тя ти е повтаряла това до втръсване. — В сравнение с Гетрен говореше отсечено и грубовато. — А тъкмо Фейеламор се провали в изпълнението на дълга си… към фейлемите. Дългът да бъде една от нас. Открай време се съобразява единствено със себе си. Извърши големи злини, спрямо тебе също. Разкажи ни каквото знаеш и не пропускай нищо.

— Тя ме уверяваше, че фейлемите са като кошер и тя е царицата-майка, а вие сте пчелите-работнички, просто изпълнявате нейните заповеди и нямате собствена воля.

Еламай стовари длан по масата.

— Прекалено се е възгордяла, време е да и наложим смирение. — Вторачи се в Мейгрейт така, сякаш я бодеше с игли. — Тя какво си е въобразявала, че сме правили през вековете, откакто я прогонихме за нейните злодеяния?

— Всъщност защо я прогонихте? — плахо попита Мейгрейт.

Открай време размишляваше над това. И до ден днешен не знаеше дали е свързано с престъплението, извършено от нейните родители, нито бе научила коя и каква е тя — тяхната дъщеря.

— Отблъснахме я заради прегрешението на твоята майка. И заради тебе. Оттогава се справяме доста добре и без царица-майка. Разказвай, моля те!

Мейгрейт започна от началото на събитията преди година и половина, когато Фейеламор я изпрати да открадне Огледалото от Игър. Описа им как изнуди Каран да тръгне с нея. Така се изниза следобедът. По здрач прегракна и Гетрен приготви вечерята. Еламай и Халала отидоха да се поразходят край реката. Една от двете — неясна сянка в отблясъците от огъня — посочи вечерното небе. Мъглявината Скорпион се спускаше към хоризонта, тъмната луна навлизаше в последната си четвърт. До хид оставаха няколко дни. Скорпионът подсети Мейгрейт за Рулке и тя потръпна.

Двете се върнаха и пак седнаха да слушат. Мъглявината се скри, луната се местеше недоловимо на запад. В късната нощ заваля сняг. Халал и Еламай станаха до донесат по-големи дърва за огъня.

Дочакаха и зората. Мейгрейт пресипваше, очите й се зачервиха. Стигна и до портала на Фейеламор.

— Възмутително! — процеди Гетрен.

Описа им и преживелиците си в Хависард. Не спомена само какво почувства там, нито пък за сребърния писец и късчето хартия с името Аелиор.

Разпитваха я придирчиво за златото и книгата. Мейгрейт обаче не знаеше нито защо Фейеламор е търсила златото, нито какво съдържа книгата.

— Ааканско злато, казваш… — промърмори Еламай.

— Убедена съм. Вдъхва неприятно усещане, а Фейеламор тържествуваше, когато го намери.

— Златните накити на Ялкара — натърти Гетрен, — които се смятаха за загубени, след като тя се прехвърли през портал на Аакан. Значи все пак не ги е взела!