Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 55

Халал наистина изглеждаше изтощена. Взря се в Еламай, която безмълвно поклати глава.

Мейгрейт пак се зачуди защо липсваше всякаква прилика между двете. По-младата Еламай имаше много светла коса, почти прозрачна, и сиви очи вместо кафяви. Макар и нисичка, беше яка. Дори когато беше спокойна, очите й гледаха палаво. Халал пък просто беше изморена и угрижена.

И двете подканиха с поглед Гетрен. Той се отличаваше с черни вежди, дълги ресници и тъмнозлатисти очи. Имаше и бръчки по челото.

Изрече с кроткия си мелодичен глас:

— Не знаем нищо. Нека първо чуем нейната история. Мейгрейт губеше увереността си. Фейеламор често се домогваше безогледно до целите си, без да я интересуват последствията. Тези хора не се държаха така — избраници на прастара човешка раса, които не започваха нищо, без да претеглят всяка възможност. Но и те излъчваха самонадеяност, свикнали да заповядват и да очакват подчинение. Тя се опита да отложи сблъсъка.

— Искате ли да се измиете и да си починете, докато приготвя храната?

Гетрен отказа с нехаен жест.

— Стига ни да сме в тази долина, за да се отморим. Ти си седи, ние ще сготвим.

С няколко думи успя да отнеме на Мейгрейт положението на домакиня. Тя седна неловко, сякаш наистина беше на гости в собствения си бивак, а фейлемите започнаха да опразват учудващо обемистите си раници. Скоро вкуси от превъзходните им гозби, на които не се бе наслаждавала толкова години.

Фейлемите предпочитаха да се засищат с всевъзможни растения. Не че отбягваха месото, но слагаха от него по мъничко, по-скоро като подправка. Когато бяха на път, по неволя се задоволяваха със сушени и пушени продукти.

Докато хапваха, приказваха си на по-безобидни теми — красотата на убежището, подбрано от Фейеламор, трудните последни дни на похода през планините, прелестната игра на светлината сред дърветата.

Щом изпиха по чаша вино, което пътниците бяха купили преди седмица, прибраха всичко и измиха паниците и чашите. Мейгрейт усещаше как и тримата са се вторачили в нея, особено Гетрен, чийто поглед беше непроницаем от преживените векове.

— Сега ще ни разкажеш за Фейеламор — изрече той с напевния си глас.

Мейгрейт се озова между чука и наковалнята.

— Д-дългът ме обвързва с Фейеламор — заекна тя. — Целият ми живот се върти около дълга — това е първият урок, който тя наби в главата ми, и го повтаря неуморно. Нареди ми да не казвам повече от това, което вече чухте от мен.

— Фейеламор има дълг към фейлемите, защото тя се пребори за честта да ни води и се закле да не опетни тази чест. А ти не й дължиш нищо, това е немислимо! Ти не принадлежиш към нас. Самото ти съществуване е тежък грях!

— Какво говориш?! — прошепна Мейгрейт.