Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 54

Свлече се между камъните, не можеше да си поеме дъх. Размина й се на косъм, но се отърва. През този сезон от Физ Горго дотук човек трябваше да пътува поне два месеца. Предостатъчно.

Докато махаше въжетата от ръцете си, тя неволно се питаше какво ли е искал Рулке от нея. Пулсът й зачести от идеята да го срещне отново, но тя сама щеше да реши кога и как да се случи това.

12. Фейлемите

Няколко дни по-късно Мейгрейт седеше край реката и поправяше една кошница. Рядко показващото се зимно слънце сгряваше гърба й, ромоленето на водата беше като музика в ушите й. Неочаквано усети някого зад себе си. Обърна се бавно, защото не долови заплаха, и огледа трите фигури до бивака — две жени и мъж, наглед нито млади, нито стари.

Жените бяха по-ниски от Мейгрейт, а мъжът — със същия ръст като нея. Застиналите им пози издаваха безпокойство. Колкото и да се различаваха по телосложение, цвят на косата и външност, осведоменият веднага би разпознал в тях фейлеми по розовата кожа и стаените в очите им незнайни столетия живот. Освен това Мейгрейт помнеше добре жените.

Изправи се припряно. Десетки години минаха, откакто бе срещала друг фейлем освен Фейеламор, но в душата й се бе вкоренило детското страхопочитание. Не би позволила обаче да се досетят за чувствата й.

А фейлемите на свой ред като че се притесниха при вида на уверената, уж съвсем млада жена, която закрачи към тях и тъмнокестенявата й коса се разпиля по раменете. Очакваха да заварят тук Фейеламор. Е, да, познаваха Мейгрейт, но тя отдавна не беше стеснителното, вечно омърлушено момиченце.

Не спазваха обичая на ръкостискането, този път обаче стоящата отпред подаде ръка.

— Приветствам те, Мейгрейт. Аз съм Еламай, ако си ме забравила. С мен са сестра ми Халал и братовчед ми Гетрен.

Мейгрейт стисна десницата и, но след това прегърна всеки, както подобаваше между фейлеми. Пренесе раниците им в бивака и им поднесе ферментирал нектар в дървени чаши. Новодошлите вдигнаха наздравица и похвалиха питието, придържайки се към безукорната учтивост. Едва тогава Халал изрече думите, за които се бе подготвила Мейгрейт.

— Къде е Фейеламор? — Въпросът прозвуча като трошене на лед под тежка длан. — Заповядахме й да остане тук.

Тя стисна устни, в очите й тлееше едва сдържан гняв.

— Отиде в Каркарон да узнае какво прави Рулке.

Бяха минали месеци, откакто Фейеламор успя да се свърже със сънародниците си.

— Защо?!… — зафъфли Халал от бяс. — Защо тя не се подчини на волята на фейлемите?

— Рулке е в Каркарон. Страхуваше се, че замислите му може да са много опасни. И е твърдо решена да си върне една книга…

— Стига с тази книга! — сопна се Гетрен, но се овладя. — Ще ни разкажеш всичко поред по-късно. Сега искаме да се нахраним.

— Ще дойдат ли и други? Тримата се спогледаха напрегнато.

— Почти половината фейлеми на Сантенар. Ще бъдат стотици. Но те са много по-назад. Ние бързахме да подготвим мястото за тях. Макар че от Мириладел дотук са поне триста левги, не си дадохме нито ден отдих по пътя.

Разположена до Големите планини в континента Лоралин, Мириладел беше земя на безкрайни гори, безбройни езера и мочурища и голи канари. Зиме я сковаваха люти студове, лете я налягаше влажен задух, а и приютяваше какви ли не пълзящи и хапещи буболечки. Но фейлемите я бяха избрали за свое убежище още след появата на Възбраната. Мейгрейт живя там в детството си и не помнеше Мириладел с добро.