Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 53

Гашадите затвориха кръга около нея и я доближиха. Този път се оказваха непреодолима преграда. На Мейгрейт й се догади, не можеше да се съсредоточи. Уж щеше да ги порази с беззвучен грохот по връзката, но силите не и стигаха. Те я притискаха, покоряваха я, проникваха в онова, което тя се стремеше да опази скрито.

— Какво търсиш тук? — изръмжа млада жена с фанатичен поглед и наскоро обръсната глава. — Какво е намислила Фейеламор?

Мейгрейт обаче им се опълчваше.

— Не я пускай, Кулис! — сопна се старицата Куисан.

Не издържаше на този натиск. В ума й изплува представата за портала. Гашадите предвкусваха победата и напрегнаха волята си докрай. Мейгрейт писна — не успяваше да прогони спомените за портала и за близката пещера. Лицата на противниците й грейнаха ликуващо. Колко почетно щеше да бъде завръщането им при Рулке с Мейгрейт и нейната тайна. Тя им нанесе повторен удар, без да им навреди, но поне ги стъписа, колкото да се изскубне и да побегне нагоре край реката към оформените от нея камъни на портала.

Техните гърлени викове отекваха между канарите. Тя се застави да запази спокойствие, да не се страхува от тях.

Залиташе, когато свърна от брега към пещерата. Нека си мислят, че се опитва да им избяга през портала. Макар и едва забележима, пътечката щеше да ги отведе право към пещерата. Мейгрейт се затътри по хълмчето и в движение извади от джоба си каменното яйце, което бе сътворила от четири различни късчета. То беше ключът към портала.

Доближаваха двама по двама. Мейгрейт се вмъкна между двата стърчащи остри камъка, размаха ръката с яйцето и призова своя портал. Той оживя на мига. Въображението често й пречеше да се прехвърля свободно където иска, но едно място бе запечатано завинаги в паметта й. Тя извика спомена за подземието във Физ Горго, където Вартила я бе изтезавала, след като Каран избяга с Огледалото.

Шмугна се припряно от другата страна на камъните и се постара гашадите да видят, че тръгва към пещерата. Щом се струпаха между камъните, тя закрепи образа и отвори портала с цялата му мощ. Разнесе се тътен, вдигна се пушилка и те изчезнаха — един, двама, трима, четирима, петима… Къде ли беше последният от групата? Кулис с бръснатата глава бе изостанала малко и се взираше недоверчиво в камъните.

Спря точно пред грубо издяланите колони. Озърташе се трескаво и нямаше намерение да продължи навътре. Мейгрейт заобиколи безшумно от другата страна. Порталът вече се колебаеше, когато тя притича и блъсна младата жена в гърба. Кулис политна напред, но се извъртя и се вкопчи в косата й.

Мейгрейт се боричкаше отчаяно с нея. Виждаше смътно други лица по-назад — Ребан и Куисан се мъчеха да излязат от поглъщащия ги портал. Кулис беше неимоверно силна, но в последния миг Мейгрейт я блъсна с чело по брадичката.

Главата на Кулис се отметна назад и Мейгрейт я запрати навътре с тласък в гърдите. Успя да събори и Ребан, и Куисан. Незабавно затвори портала.