Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 52

Ама че задача, досущ като Хригмите на Калиат. От каква слабост на гашадите би успяла да се възползва в сегашното си състояние? Общият им усет се засилваше, щом образуват своя кръг. Съзнанията им постигаха мощ, обаче телата им ставаха твърде уязвими. Може би това беше шансът да успее в сблъсъка.

Първо да всее у тях такава паника, че те да свържат съзнанията си, за да се защитят. Нали иначе би им се изплъзнала — поредното унизително за тях поражение. А после да ги удари, преди да са се подготвили. Знаеше, че имат слабо място — непоносимостта към ярка слънчева светлина.

Ала и тя се чувстваше безпомощна. Гашадите не пропуснаха да вържат ръцете й в китките, а кожата още я болеше и отнемаше от бистротата на мислите й. Как да се възползва от тази тяхна слабост?

В огъня бяха сложени достатъчно дърва, осветяваше далеч наоколо. 0, да — пламъци и светлина. Мейгрейт насочи съзнанието си към сърцевината на пламъците. Нямаха нужда от много разпалване, стига да е достатъчен притокът от въздух.

А за човек, владеещ Тайното изкуство, въздушните течения не бяха никакво препятствие. Мейгрейт се вторачи в струпаните клони и се съсредоточи във въздуха, засмукван постепенно към жаравата в основата на огъня, после изтласкван устремно нагоре. Погрижи се да подхрани напора. Въздухът полека се подреждаше в по-мощни течения. Скоро ветрецът разлюля стръковете суха трева наблизо.

Челото я засмъдя от продължителните усилия и в главата й сякаш се разпали огън. Въздухът всеки миг можеше да поднови хаотичното си завихряне. Но тя не допускаше частиците му да и се противят.

Огънят се разгаряше и привличаше въздуха все по-силно. Тревата вече шумолеше от невидимата спирала, която се усукваше около дървата и изфучаваше нагоре сгорещена. Пламъците подскачаха буйно.

Сега стихията нямаше нужда от подтикване. Един гашад се обърна стреснато и заслони очите си с длан. Огънят бучеше като погребална клада и около него се въртяха вихрушки. Дори очите на Мейгрейт се раздразниха от сиянието.

— Но какво прави тя?! — ахна мъжът.

По бузите му се стичаха сълзи от разлютените очи.

— В кръг, по-бързо! — писна Куисан.

— Овъгли ги до кости! — кресна Мейгрейт, изправи се със скок и протегна вързаните си ръце напред.

Пламъците се проточиха нагоре като мълния и опърлиха листата на близкото дърво.

Гашадите жумяха и стенеха, докато се събираха около нея. Куисан им подаваше някакъв съд и те отпиваха. Хванаха се за ръце. Мейгрейт усещаше нарастващата мощ на връзката. Прехвърли вниманието си от огъня, който бездруго поглъщаше дървата с рев, а и вихрушката запращаше в него листа, парчета кора и съчки. Подготви се да порази гашадите, преди да надделеят. Време беше да се възползва от другата им слабост, да им нанесе мислен удар, ослепителен като огъня.