Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 50

— Разбирам те напълно. Но се пази.

11. Жилещото дърво

След като Фейеламор се запъти към Каркарон, Мейгрейт седя дълго, замислена над думите на своята господарка: „Талалейм, съдбата ти зависи от едната, събрала три в себе си.“ За трикръвна ли намекваше… тоест за Каран? Мейгрейт не беше сигурна.

Реши да продължи усъвършенстването си в отварянето на портали. Колкото и да й беше лесно сега, тя имаше опасен недостатък — просто не беше способна да си представи отчетливо повечето места, където искаше да се пренесе.

Накрая се отказа и подхвана наново подготовката за пристигане то на фейлемите. Заблуждаваше се, че в тази закътана долина нищо не я заплашва, но след няколко дни тъкмо излизаше от реката, където поплува да се освежи, и зърна отпечатък от ботуш във влажната пръст.

Тутакси навлече дрехите си, без да се изсуши. Мека трева покриваше поляната пред нея. Наоколо се извисяваха великански дървета, недокосвани никога от брадва и трион. Погледът й не откриваше никого, но в такава гора би се скрила и цяла армия.

Следа от дълга и тясна подметка, с налчета на петата и носа — сякаш й напомняше за предишен живот. Гашади… За миг-два потисна паниката си, отглас от навика да отстъпва пред господството на другите. Но сега сама направляваше посоката на живота си. Какво да прави?

Личеше, че следата е оставена преди броени часове, скоро намери и други. Някой от гашадите бе вървял по брега срещу течението на реката. Явно бяха проследили Фейеламор до долината. Дали съгледвачът вече е открил бивака? Тръгна натам, заличавайки собствените си следи с голям клон. Не забеляза белези от натрапници около бивака, но започнеха ли да претърсват упорито, щяха да го открият.

Отвърза платнищата и свали хамака. Изкачи се няколко разтега по канарата и натика всичко в процеп, обрасъл с папрати и мъх. Още преди да слезе, между скалите отекна вик. Дали са я видели? Натъпка вещите си в раницата и се отдалечи крадешком. Някой подсвирна наблизо. Мейгрейт побърза да се покатери на дърво и замря.

Гашадите не се показваха. Изнизваха се часове. Седенето на грапавата нагъната кора беше неприятно. Тя опита да се намести, дланта й се плъзна по листо и скоро усети изгарящо боцкане в кожата си. Как се бе улисала да не види, че това е жилещо дърво, чиито големи колкото чинии листа пареха по-лошо и от коприва?

Престраши се да слезе, но изведнъж прелетя подплашена птичка. Тя започна да оглежда внимателно навсякъде. Да, някой друг се бе притаил при канарите.

Не очакваше наблюдателят да е сам. Гашадите често действаха на групи по шестима или повече. В битката при Касим техният кръг се състоеше от деветима. Мейгрейт обмисли дали да не се смъкне на земята от другата страна на дървото, но зърна и друг съгледвач при реката. Хванаха я в капан. Замислите на Фейеламор щяха да се провалят.

Слънцето залязваше. Наблюдателите не помръдваха, появиха се и още двама гашади. По-нататък — други двама. Проверяваха всяко местенце в долината. Немислимо беше да не стигнат до нея. А побегнете ли, щяха да я преследват. Добре знаеше колко са непреклонни.